Трудоустрояване на лице на длъжност с по-ниска заплата от предходната

Чл. 320, ал. 2 от КТ ясно указва, че работниците или служителите, които имат трайно намалена работоспособност, която е под 50 на сто и които са трудоустроени за определен срок, като за новата работа получават по-ниско възнаграждение от това, което са получавали на предишната си работа, имат право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон, в случая КСО.

 Чл. 47 от КСО предвижда, че при наличие на трудоустрояване поради временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурените се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото им възнаграждение, като дневното парично обезщетение е с размер, представляващ разликата между полученото средно дневно брутно трудово възнаграждение през 12-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурените са работили по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.– ал. 2 на чл. 47 от КСО. Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца – ал. 3 на чл. 47 от КСО.

С уважение:

Нормативна рамка:

- КСО

Вижте КСО тук >>>

Вижте промените в КСО тук >>>

- КТ

Вижте КТ тук >>>