Допълнителни права при трудоустрояване

Трудно могат да се проследят всички специални правила, съдържащи се в българското законодателство, които засягат хората с увреждания. Те са пръснати в трудовото, осигурителното, данъчното и административното ни право и в своята съвкупност представляват комплекс от норми с ясно изразен социално-закрилен характер.

В трудовото ни законодателство една от основните проявни форми на специалната закрила на труда на лицата с намалена работоспособност е правото на трудоустрояване. Трудоустрояването се изразява в преместване на работник или служител на друга подходяща за здравословното му състояние работа или облекчаване на условията, при които полага труда си. То се прилага за бременни работнички или служителки, кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро (чл. 309 от КТ) и работници и служители, които поради болест или трудова злополука не могат да изпълняват възложената им работа, но без опасност за здравето си могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия (чл. 314 от КТ). Трудоустрояването става по предписание на здравните органи, което работодателят е длъжен да изпълни. Трудоустрояването обаче засяга извършваната работа и/или условията на труд на самото работно място, а не достигането до него. Няма специално правило, което да задължава работодателя да осигури паркоместа на всички работници или служители, респ. на трудоустроените работници и служители.

Вероятно въпросът на кои служители се предоставя ползването на паркоместа е уреден с вътрешни актове в предприятието (Правилник за вътрешния трудов ред, заповед или др. п.) и щом конкретният служител не попада в този кръг лица, само по себе си експертното решение на ТЕЛК не му дава такова право.

С уважение:

Още за трудоустрояване:

Нормативна рамка

КТ