Собствен бизнес на служител по трудов договор

1. От трудовоправна гледна точка няма обща забрана за осъществяване на странична дейност от служител по трудово правоотношение. Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Краят на разпоредбата указва на възможността в основния трудов договор да е включена забрана за встъпването във втори и следващи трудови договори, но не и за ограничаване на свободната стопанска инициатива на работниците и служителите. Впрочем, от самата формулировка на запитването личи, че работодателят по основния трудов договор не се противопоставя на намеренията на служителя да учреди дружество и няма пречка той да го направи. 

2. Осигуряването на съдружниците в търговски дружества се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, а на управителите на търговски дружества – по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) изисква започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, да се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице.

Следователно, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски от страна на съдружник в търговско дружество, той трябва да упражнява лична трудова дейност в дружеството и да е заявил това по съответния ред. В разглеждания случай лицето ще бъде и управител на дружеството, следователно ще осъществява трудова дейност в него и ще подлежи на осигуряване на това основание. Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Размерът на възнаграждението им е без значение по отношение на възникване на задължението за осигуряване, стига да е договорено такова, а договорът за управление да не е безвъзмезден.

Съгласно чл. 6, ал. 11 КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: (1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 КСО /тук попадат доходите от трудови правоотношения/; (2) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; (3) доходи за работа без трудово правоотношение.

Когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството по чл. 147, ал. 1 ТЗ или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва на реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред. Следователно ако договорът за управление е безвъзмезден, лицето ще подлежи на осигуряване в дружеството като самоосигуряващо се лице.

Анализът на осигурителното ни законодателство показва, че осигуряването на едноличния собственик (съдружник) като управител покрива по-голям обем осигурени рискове (като при осигуряване по трудов договор), но и осигурителната тежест е по-голяма. Затова собствениците на малки предприятия по-често се осигуряват по реда за самоосигуряващите се лица, когато полагат личен труд в собственото си дружество.

3. Само ако лицето не полага труд в дружеството и за управител е назначено трето лице (в случая, майка му), за него няма да възникне задължение за осигуряване. За майка му обаче такова задължение може да възникне, въпреки че й е отпусната пенсия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО предвижда, че „лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, а това са: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители; лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец; лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Очевидно изключението не се прилага за управителите на търговски дружества, които – както беше посочено по-горе – се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

С уважение:
 

Още за осигурителни вноски: