Назначаване на управител на втори трудов договор

Управляващите собственици на дружества, когато извън дейността си по управление полагат труд в дружеството, могат да се осигуряват като управители или като самоосигуряващи се лица на основание чл. 4 ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор самоосигуряващите се лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. От поставения въпрос не е ясно майката в качеството си на каква се е осигурявала преди да излезе по майчинство - като управител или като самоосигуряващо се лице, а може би и на двете основания.

Осигуряването възниква от деня, в който лицето започва трудовата си дейност и продължава до нейното прекратяване.

Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

Самоосигуряващите се лица не упражняват трудова дейност за периодите на:
- временна неработоспособност,
- бременност и раждане и отглеждане на малко дете.

В случай обаче, че през тези периоди упражнява трудова дейност, самоосигуряващото се лице дължи вноски за държавното обществено осигуряване.

Същевременно в КСО и подзаконовите нормативни актове не съществува изискване прекъсването на трудова дейност за периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете да се доказва със сключване и вписване в търговския регистър на договор за прокура.  Това означава, че лицата не са длъжни по закон да доказват с договор за прокура прекъсването на трудова дейност както:
- за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, така и
- за периодите на отглеждане на малко дете.

Доколкото майката не упражнява каквато и да било трудова дейност за периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете, възлагане на управлението на търговското дружество е по-скоро управленско решение, свързано предимно с функциониране на предприятието, което обаче не би следвало да има пряко отношение към правото на обезщетения от ДОО.

Но когато дружеството продължава да работи, докато майката е в периода до 135-я ден, необходимо е друго лице да бъде определено като управител или прокурист, за да поеме нейните функции, а тя да получава паричното си обезщетение от НОИ. Това лице, ако е назначено по трудов договор  означава, че майката ще упражнява дейност, свързана с назначаването на лицето, изплащане на заплатата му, подаване на данни в НОИ, НАП и т.н.

Затова аз считам, че по-добре за майката е след 135-я ден, считано от първия ден на отпуска за 45 дни за бременност и раждане, на основание чл. 50а от КСО да получава парично обезщетение от НОИ в половин размер и да продължава да извършва дейност в дружеството си, без да назначава съпруга си на втори трудов договор. Така майката ще има възможност да управлява дружеството, да разпределя дивиденти, да получава половината от майчинството, без да нарушава закона.

С уважение:

Още за КСО: