Осигуряване на лице, работещо онлайн от чужбина

По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Основно правило е, че хората са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Хората, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл.11(3)(а) от Регламент № 883/2004). 

Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигуровки, така както ако седалището им се намираше в държавата членка, чието законодателство е приложимо (чл.21(1) от Регламент № 987/2009). Работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка (чл. 21(1) и (2) от Регламент №987/2009).

В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която ще се полага труд (в държава в ЕС) и лицата, които ще полагат труда в ЕС попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.

За да се установи дали за лицата има основание за социално и за здравно осигуряване в България, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за тях законодателство.

За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е дейността, която се приема за такава според законодателството на съответната държава – членка.

Следва да имате предвид, че координационните регламенти не предвиждат възможност за избор от страна на дружеството или лицето в коя държава да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски. Същите са дължими в държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) №883.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.

В случай че за въпросните лица, които ще полагат труд онлайн в държани членки на ЕС е определено за приложимо законодателството на друга държава членка, лицето следва да Ви представи удостоверение А1, издадено от компетентната институция на държавата, чието законодателство е определено за приложимо. Този документ ще удостовери, че за периода, посочен в него, лицето е подчинено на законодателството на другата държава членка на ЕС, т.е. задължителните осигурителни вноски (вкл. и за здравно осигуряване) са дължими по осигурителното законодателство на тази държава членка и не се дължат по българското законодателство. В конкретния случай българското дружество (работодател) следва да се информира относно задълженията си по осигурителното законодателство на другата членка, където лицето полага труда си от компетентната ѝ институция.

Необходимо е да се има предвид, че ако трудовото правоотношение с чуждестранното лице бъде уредено на основание Кодекса на труда, съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс, работодателят е длъжен да изпрати в НАП уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се регламентират с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

По отношение на извършването на работа от лице от трета страна, онлайн, трябва да се има предвид дали с тази страна има спогодба в областта на социалното и здравното осигуряване и какво пише в нея. По принцип, ако няма спогодба и някакви изричнии разпоредби, прилага се българското законодателство.