Сключване на втори трудов договор по чл. 114

Следва да се има предвид, че чл. 114 и чл. 111 от КТ, както и чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ са три различни основания за възникване на трудово правоотношение и за сключване на трудов договор. След като сте решили да сключите трудов договор за работа през определени дни от месеца, то основанието следва да е чл. 114 от Кодекса на труда.

Вероятно желанието да прибавите чл. 111 от КТ е за обозначаване на това, че трудовият договор, който ще сключите, е за външно съвместителство. Но и трудовия договор по чл. 114 от КТ е в раздела от трудови договори, които са трудови договори за допълнителен труд. Относно чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4 от КТ – вероятно сочи към срочния трудов договор.

Считам, че основанието, което трябва да посочите в трудовия договор, следва да съдържа чл. 114 от КТ, във връзка с чл. 138, ал. 1 от КТ – договаряне на непълно работно време, ако продължителността на работното време е под 8 часа, както и чл. 70 от КТ.

Всички особености, които желаете да включите в сключвания от Вас трудов договор за работа през определени дни от месеца, а именно, че договорът е срочен и по външно съвместителство, може и следва да включите като част от задължителните елементи на трудовия договор. Те са част от задължителното договорно съдържание на всеки трудов договор и в чл. 115 от КТ изрично е предвидено, че се договарят условията по чл. 66, ал. 1 от КТ, както и продължителността и разпределението на работното време.

Чл. 66, ал. 1, т. 1 - 8 от КТ включва осем задължителни елемента, които трябва да бъдат включени във всеки трудов договор. Първият е мястото на работа. То се договаря, но може да е седалището на предприятието или друго място, в границите на седалището на предприятието, когато става дума за големи предприятия, които имат вътрешни поделения. В някой случаи мястото на работа следва от характера на работата.

Друг елемент са наименованието на длъжността и характера на работа, предвидени в чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ. Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, а в характера на работата страните договарят вида дейност, трудовата функция, която ще бъде изпълнявана от работника или служителя и най-общо определят какви са задълженията на работника или служителя. Характерът на работата се доразвива в длъжностната характеристика.

Датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение (чл. 66, ал. 1, т. 3 от КТ) е друг задължителен елемент на трудовия договор.

Във връзка с посочения от Вас трудов договор по чл. 114 от КТ внимание следва да отделите на договарянето на времетраенето на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 4 от КТ). Тук следва да се договори срок на договора: 3 месеца или 1 година и т.н. и да включите и срокът на изпитване, като имате предвид новия текст на чл. 70, ал. 1 от КТ - когато срока на договора е по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец.

В трудовия договор следва да се договори продължителността на работния ден и седмица (чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ), но не и начина на отчитане на работното време. Когато се договаря работа през определени дни от седмицата, както е във Вашия случай, може да се договори седмична продължителност на работното време, както и да се посочи продължителността на работния ден. И двата елемента ще са Ви необходими, за да определите нормата на продължителност на работното време. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от НРВПО нормата на продължителност на работното време се определя в часове, като продължителността на работния ден, договорена в трудовия договор се умножи по броя на работните дни по календар, включени в периода на отчитане. Във Вашия случай за определяне на нормата на продължителност на работното време ще следва да се имат предвид не всички работни дни от съответния отчетен период, я само броя на работните дни от месеца за съответния работник – ако работникът ще работи два дни седмично, по 2 часа, то за нормата на продължителност на работното време ще се изчислява съобразно тази продължителност на работното време.

 Не бива да забравяте, че в чл. 115 от КТ изрично е предвидено, че страните в трудовият договор уговарят разпределението на работното време.

В трудовия договор се договаря размерът на платения годишен отпуск, като задължително следва да се договори основният платен годишен отпуск. Ако работникът ще има право на допълнителен платен годишен отпуск – договаря се и той. Не бива да се забравя, че платеният отпуск винаги се ползва в работни дни или работни дни по календар при СИРВ, независимо че работното време е разпределено в работни смени. Един ден платен годишен отпуск е с продължителност, равна на продължителността на работния ден, договорена в трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ. Съгласно чл. 23 от НРВПО работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Следва да се договори и основното трудово възнаграждение, а също и допълнителните възнаграждения с постоянен характер и периодичността на изплащането им (чл. 66, ал.1, т. 7 от КТ). Другите допълнителни трудови възнаграждения, които нямат постоянен характер не се договарят.

Следва да се договори и предизвестие при прекратяване на трудовия договор, което по размер следва да е еднакво за двете страни (чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ). Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Договореното предизвестие не прегражда възможността за прекратяване на трудовия догово без предизвестие.