Работа по 2 трудови договора - задължителна междудневна почивка

Общата продължителност на работното време по двата трудови договора, към които се прибавя и почивката за хранене в работния ден при основния трудов договор, следва да бъде с продължителност, която не нарушава междудневната почивка - 12 непрекъснати часа. Разбира се, времето за предвижване от първото до второто работно място не влиза в работното време, но отнема време и отсрочва назад във времето не само началото, но и края на работния ден по втория трудов договор, а между края на работното време по втория и началото на работното време по първия трудов договор следва да има 12 непрекъснати часа. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение, при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично. Възможно е пълнолетен работник или служител, работещ по трудов договор по чл. 110 и 111 от КТ, да даде писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично. Съгласието се дава на работодателя, при когото работникът работи по трудовия договор за допълнителен труд (чл. 113, ал. 4 от КТ). Отговорността за съблюдаване и отчитане на максималнодопустимата продължителност на работното време е на втория работодател - този по трудовия договор за допълнителен труд. При всички случаи работното време като начало и край на работния ден по двата трудови договора не бива да нарушава междудневната почивка от 12 часа.

Работодателят по второто трудово правоотношение, когато е получил съгласието на работника или служителя да работи повече от 48 часа седмично, е длъжен да изчислява продължителността на работното време за период, не по-дълъг от 4 месеца (чл. 113, ал. 5 от КТ). Чл. 113, ал. 7 от КТ задължава работодателите да водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично.

Разбира се също толкова задължителна е и седмичната почивка, която при подневно изчисляване на работното време е с продължителност два последователни дни, от които поначало единият е в неделя (чл. 153, ал.1 от КТ). При сумирано отчитане на работното време, съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ седмичната почивка е не по-малка от 36 часа, като при промяна на смените може да бъде намалена до 24 часа (чл. 153, ал. 3 от КТ).

Ако работникът иска да полага труд в дните на седмичната почивка, какъвто е примерът, при който работникът по втория трудов договор ще работи в 4 от работните дни по 3 часа и петият му работен ден да се явява събота, през който ден ще работи по 8 часа, ще следва да се посочи това разпределение на работното му време в трудовия договор за допълнителен труд (чл.115 от КТ). Освен това, при втория работодател ще следва да е установена седмична почивка в други дни от седмицата, но не и в неделя (петък и събота или понеделник и вторник и т.н.). Ако това не е направено и работникът полага труд в събота, това означава, че при втория си работодател той ще полага извънреден труд, ако работи при подневно изчисляване на работното време.

В случай че работникът е необходимо да работи в събота или в неделя, може да се въведе сумирано изчисляване на работното време при втория работодател. Така, ако работникът е в платен или неплатен отпуск по основното си трудово правоотношение, той ще може да работи на смени по график по второто трудово правоотношение, без да е ограничен от факта, че следва да съблюдава работата си по основния трудов договор и максималната продължителност на работното време по двата трудови договора.

Независимо дали работи на подневно или сумирано отчитане на работното време, на работника по втория трудов договор ще следва да се осигури седмична почивка 2 последователни дни при подневно изчисляване на работното време или 36 часа при сумирано изчисляване на работното време.
 

 

 

Нормативна рамка

КТ