Третиране на служители, назначени в ЕТ, при кончина на ЕТ

За разлика от останалите видове търговци по смисъла на Търговския закон, едноличният търговец е физическо лице и между двете му качества в персонален аспект съществува идентичност. Търговското предприятие на едноличния търговец, доколкото е част от личния му патримониум, е наследимо. Когато едноличният търговец е служебно заличен след смъртта на собственика, трудовите договори с наетите лица са прекратени. Смъртта на едноличния търговец по отношение на търговската му дейност, при липса на наследяване, има за последица заличаване от търговския регистър по заявление от наследниците, съгласно чл. 60а, т. 2 от Търговския закон. 

 

Що се отнася до качеството работодател на търговеца и съществуващите преди смъртта му трудови правоотношения, при липса на наследяване, относимо е следното: Съгласно чл. 325, т. 10 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор, с оглед на личността му, каквато хипотеза е налице при трудов договор между работник и едноличен търговец. Със смъртта на работодателя отпада основанието за съществуване на трудовия договор, защото вече не съществува лицето, за което наемният работник или служител е работещ. Трудовият договор в този случай се прекратява от датата на настъпилата смърт по силата на закона, тъй като със смъртта на лицето престава да съществува работодател, който би могъл да изпълни задълженията по КТ. Според § 1 от ДР на КТ “работодател” е и физическо лице, което наема работници по трудово правоотношение. Национална агенция за приходите (НАП) въз основа на информация, получена по служебен път  от национална база данни на ГД "ГРАО" следва да отрази прекратяването на трудовите договори в регистъра на трудовите договори. В случай че трудовите договори не са отразени от НАП като прекратени, считам, че няма пречка НАП да бъде уведомена за настъпилото обстоятелство с цел да отрази прекратяването в регистъра на трудовите договори. Това действие може да бъде направено от всеки работник или служител през процедурата, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ. Мярката е приложима по искане на работодатели, които по един или друг повод установят, че през годините в ТД на НАП има от тяхно име регистрации на сключени трудови договори назад във времето, без знанието на работодателя, за „работници”, които никога не са работили за конкретния работодател. В другия случай мярката е приложима по искане на работници или служители, които установят, че от неизвестен за тях работодател е било подадено уведомление за сключване на трудов договор с фирма-фантом. По аналогия мярката е приложима и при смърт на работодателя ЕТ, по искане на работник или служител, като смъртта, в този специфичен случай, се приравнява на „изчезване на работодателя“.

 

Законовата разпоредба в чл. 404, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда предвижда възможност едната от страните по трудовото правоотношение да поиска от контролните органи на Инспекцията по труда да издаде задължително предписание за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключен трудов договор (възможност, предвидена за работодателите) или да издадат задължително предписание по искане на работника или служителя, след което съответната дирекция „Инспекция по труда” изпраща уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление за сключен трудов договор, по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

 

​Другата възможност, в конкретния казус с починалия работодател ЕТ, е предприятието на търговеца да не прекъсне дейността си, независимо от смъртта на работодателя. В този случай се поставя въпроса какви действия следва да се предприемат, за да се запази трудовото правоотношение с работника/ работниците и служителите, продължили работа след смъртта на едноличния търговец, и как следва да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за него до дата на регистрация на предприятието наследник на починалия ЕТ. При смърт на физическото лице едноличен търговец се открива наследство, включващо както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятие на ЕТ се включва в наследствената маса като част от личното имущество на физическото лице и за него се прилага Закона за наследството (ЗН). Според Закона, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. Според чл. 49, ал. 1 от ЗН наследството може да се приеме с писмено заявление до районния съдия. Но приемане има и когато наследниците извършат действия, които предполагат тяхното намерение да приемат наследството, т. е. налице са конклудентни (мълчаливи или фактически) действия, които недвусмислено потвърждават волята на наследника/наследниците да приемат наследството. Съгладно чл. 49, ал.2 от ЗН приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества.​

 

​След като наследниците определят кой поема дейността на предприятието ЕТ, избраният наследник подава заявления в Търговския регистър към Агенция по вписванията, с което се стартира процедура по регистрация на ЕТ и прехвърляне на предприятието от наследодателя към наследника. През периода, в който тече процедурата по вписване на новите обстоятелства, дейността на предприятието не спира, а продължава да се извършва от наследника, въпреки че документално прехвърлянето не е завършено.

 

Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 10 от КТ, трудовият договор се прекратява със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор. Но, на основание чл. 123, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с работника не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него. В този случай работодател на заварените работници и служители се явява новият собственик - наследникът, който поема предприятието, и трудовото правоотношение с наетите лица се запазва и съгласно чл. 129 от КТработодателят е длъжен да осигури работника или служителя.

 

В конкретния случай, предвид продължената дейност на предприятието, функциите на работодател са извършвани от наследника, който следва да се регистрира като осигурител на наетото лице, както и да изпълни следващите от това задължения.

 

В чл. 60, ал. 2 от ТЗ е създадена възможност за наследниците, които поемат предприятието на ЕТ, да запазят и неговата фирма. Тази разпоредба позволява на наследниците да продължат търговската дейност на наследодателя като добавят към фирмата името на новия собственик.

 

Правата и задълженията, произтичащи от трудовите правоотношения с работниците към датата на промяната (датата на смъртта), се прехвърлят на новия работодател (чл. 123, ал. 2 от КТ), но едва след вписване на обстоятелството по прехвърляне на предприятието по чл. 60, ал. 2 от ТЗ в Търговския регистър този факт има действие по отношение на трети лица. Следователно, макар за този междинен период наследникът, поел предприятието на починалия търговец, да се счита за работодател спрямо заварените работници, той може да удостовери това си качество пред ГИТ, НАП и други контролни институции, с издаденото му от Агенцията по вписванията удостоверение за вписването в Търговския регистър на прехвърлянето. Пререгистрацията на трудовите правоотношения с работниците в случаите по чл. 123, ал. 1 от КТ се извършва чрез изпращане на уведомление съгласно приложение №5 към Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата уведомление съгласно приложение №5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, е различен от този на предишния работодател, в срок до 10 дни след вписването в търговския регистър. Уведомление за промяна на работодателя (Приложение № 5) се подава за периода след смъртта на едноличния търговец до вписването на прехвърлянето на предприятието, когато наследникът подава уведомлението в качеството си на работодател и осигурител с вписан ЕИК по регистър БУСТАТ. За втори път той подава уведомление за промяна на работодателя (Приложение № 5) след вписването на наследника работодател като едноличен търговец в Търговския регистър.