Преназначаване на работник с договор за заместване на новоосвободена позиция

Принципно положение в трудовото право е, че то се стреми към осигуряване на по-голяма сигурност за работника или служителя, затова и приема като правило трудовия договор за неопределен срок, а срочните трудови договори като изключение. Те са допустими, само когато обективни причини налагат сключването им (като завършване на определена работа, заместване на отсъстващ работник или служител и т.н.), затова е и от особена важност причината за сключване на срочен трудов договор да е посочена в него. Ако реално такава причина не съществува, но страните са обусловили действието на договора със срок, тази клауза може да се окаже недействителна, а договорът – сключен за неопределено време.

Специално по отношение на срочния трудов договор за заместване (чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ) „посочването на причината за сключването му“ означава в договора да се опише конкретно кой е заместваният служител и продължителността на отсъствието му. Ако в трудовия договор за заместване е цитирано само правното основание по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, но без данни за титуляра на длъжността, най-малкото не може да се прецени чие „завръщане“ ще е основание за прекратяване на това трудово правоотношение. Продължителността на отсъствието на титуляра може да е предварително фиксирана (напр. заместваният служител Стоянов е в неплатен отпуск до 01.10.2020 г. и договорът за заместване със служителя Димитров се сключва до тази дата) или прогнозна величина (очаква се служителката Иванова, излязла в отпуск по майчинство, да се върне на работа, когато детето й навърши 2-годишна възраст). Във втория от дадените примери не може да се фиксира конкретна дата на изтичане на срочния трудов договор за заместване, защото към началото на ползване на отпуска за бременност и раждане все още не е известна точната дата на раждането, а и не е сигурно дали заместваната служителка ще пожелае да използва отпуск за отглеждане на малко дете. В тези случаи в договора за заместване се посочват имената на замествания служител и причината за отсъствието му, както и обстоятелството, че договорът ще бъде прекратен при завръщането на титуляра.

Като съдържание договорът за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, не показва особени специфики спрямо „обикновения“ трудов договор. Той трябва да покрива задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ и може да има допълнително договорно съдържание, каквото страните преценят за уместно.

Разглежданият договор може да се прекрати на различни основания, като най-често срещано е прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ – със завръщане на замествания на работа. В този случай договорът се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие на другата страна. Под „завръщане на работа“ законът има предвид реално завръщане на титуляря на работа и започване от негова страна на изпълнение на служебните задължения на заеманата длъжност. Не може да се приеме за завръщане на работа случай, при който заместваният служител, след ползването на един платен или неплатен отпуск, започне ползването на друг отпуск, без реално да се е завърнал дори и за един ден на работа.

Както беше посочено, трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ може да се прекрати и на редица други основания, напр. по чл. 71 КТ в рамките на изпитателния срок, поради закриване на предприятието, при дисциплинарно уволнение на заместника и т.н. Когато договорът се прекратява с предизвестие, срокът на предизвестието е 3 месеца, но не повече от остатъка на срока на договора (арг. от чл. 326, ал. 2 КТ).

Възможна причина за прекратяване на трудовия договор за заместване е и постъпването на заместника на постоянна работа (по трудово правоотношение за неопределен срок). Тук още веднъж проличава логиката на законодателя да отдава предпочитание на безсрочните трудови правоотношения и да стимулира страните към встъпването в такива. Затова в разпоредбата на чл. 68, ал. 7 КТ е въведено задължение на работодателя да предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. В чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ е уредено правото на работника или служителя (заместника) да прекрати едностранно без предизвестие срочния си трудов договор за заместване, за да премине на друга работа за неопределено време.

Следователно на въпроса дали е възможно преназначаване на заместника на овакантена позиция за постоянна работа в предприятието, отговорът е категорично положителен. Разбира се, за целта трябва да се постигне съгласие между страните, изразено било чрез допълнително споразумение към сключения трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, било чрез сключването на нов трудов договор за неопределено време за новата позиция. Кой от двата варианта ще бъде предпочетен е по-скоро технически въпрос, но обикновено е по-удобно промяната да стане чрез допълнително споразумение по чл. 119 КТ. Тъй като с това споразумение се променя срокът на договора, а вероятно ще се промени и заеманата длъжност, за него следва да се изпрати уведомление до НАП по реда на Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Ако междувременно титулярът на позицията, която работникът или служителят е заемал по заместване, не се е завърнал, няма пречка да се назначи нов заместник.

С уважение:
 

Още за преназначаване: