Отчитане на работното време, заплащане на труда, осигуряване, допълнителни възнаграждения на шофьорите

Още за транспорт:

Примери за приложимо законодателство при международен транспорт

 
С влизането на Република България в Европейския съюз на 01 Януари 2007 г. в сила влиза Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, с която българското законодателство е синхронизирано с европейските регламенти, свързани с автомобилния транспорт. С наредбата се въвеждат разпоредбите на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт.
 
Към момента регламентите, които се прилагат във връзка с автомобилния транспорт са:
- ДИРЕКТИВА 2002/15/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2002 година за организацията на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности;
- Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета.
- Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006.
 
Съгласно чл. 136 от КТ, нормалната работна седмица е петдневна със седмична продължителност на работното време - 40 часа, а нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа.
 
При автомобилния транспорт и съобразно характера на този вид работа е коректно и редно да се прилага сумирано изчисляване на работното време. Чл. 142, ал. 4 от КТ предвижда максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Съгласно чл. 154а от КТ може да се установява и друга продължителност на дневното и седмичното работно време. Така с Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, съгласно чл. 4, ал. 2 се определя, че максималната продължителност на седмичното работно време може да бъде удължена до 60 часа. Удължаването може да бъде осъществено само при условие, че в рамките на 4 месечен отчетен период не се надвишава седмичната продължителност на работното време от 48 часа. Например, ако през една седмица лицето е работило 60 часа, през някоя от следващите седмици следва да работи до 36 часа.
 
Съгласно Регламент 561/2006 г. седмичното време за управление на един шофьор не може да надвишава 56 часа и не трябва да води до надвишаване на максималната продължителност на работната седмица, определена в Директива 2002/15/ЕО. Дневното време за управление не трябва да е повече от 9 часа, като може да бъде 10 часа не повече от два пъти седмично.
 
Според Директива 15/2002 максималната продължителност на работната седмица на шофьорите е 48 часа, като може да бъде удължена до 60 часа, ако в продължение на 4 месеца не се надвишава средното работно време от 48 часа на седмица.
 
Наредбата възпроизвежда Директива 15/2002 по отношение на максималната продължителност на работната седмица.
 
Необходимо е да се уточни, че Регламент 561/2006 се прилага по отношение на автомобилни преводи, извършвани на територията на Европейския съюз, Швейцария и страните по Европейското икономическо пространство и в него се използва терминът „време за управление“, който се различава от „Работно време“ и включва само периода, през който шофьорът управлява автомобила и който е записан със записващо устройство или ръчно.
 
Определението за „работно време“ е дадено в Директива 15/2002 и според него работното време включва времето от началото до края на работата, през което работникът е на работното си място на разположение на работодателя и упражнява своите задължения и функции (включително управление, товарене, разтоварване, почистване, техническа поддръжка и пр.).
 
Директива 15/2002 и Регламент 561/2006 се различават по приложното си поле. Регламент 561/2006 се прилага за автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке и полуремарке, надхвърля 3.5 това или на пътници с превозни средства, които са приспособени или създадени за превоз на повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел. От своя страна Директива 15/2002 за организация на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности се прилага за транспортните работници, наети на работа в транспортни предприятия, установени в държава членка, които вземат участие в мобилен пътен транспорт.
 
Както вече беше споменато, Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, възпроизвежда голяма част от нормите на Директива 15/2002, включително и максималното седмично работно време, което по регламента е определено точно така, както в настоящия момент е регламентирано с наредбата.
 
С регламент 561/2006 се поясняват и допълват правилата на Директива 15/2002 по отношение на автомобилните превози, които влизат в приложното му поле.
 
Съгласно чл. 11 от Регламент 561/2006 държава-членка може да предвиди по-дълги почивки по време на работа или по-късо максимално време на управление, но само за превоз, извършван изцяло на нейна територия. Дори и да са предвидени такива, регламентът се прилага задължително за водачи осъществяващи международни транспортни превози.
 
Ако Вашата дейност влиза в приложното поле на Регламент 561/2006, следва Вашата фирма да спазва разпоредбите на регламента, тъй като те са част от българското законодателство.

Съгласно чл. 2 от Регламента, той се прилага към автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3,5 тона. Той се прилага, независимо от страната на регистрация на превозното средство, към автомобилен превоз, извършван:
>> изцяло в Общността; или
>> между Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението, за да се спазват следните ограничения:

- седмичното „време за управление” не може да надвишава 56 ч.;
- седмичното „работно време” не може да надвишава максималната продължителност на работното време, определено с Директива 15/2002 г., което е 48 ч. или 60 ч. седмично, при условие че в 4-месечен период не надвишава средно работно време 48 ч. седмично;
- дневното работно време 9 ч. или 10 ч. не повечe от два пъти седмично.
 
Подробна информация за времето на управление, седмични, дневните почивки и пр. са подробно описани от чл. 6 до чл. 9 в Регламента.
 
Когато работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време, той изчислява работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато през периода е превишена нормата на работното време, е налице извънреден труд. Ако лицето работи през времето от 22:00 ч. до 06:00 ч., е налице нощен труд /чл. 140, ал. 2 от КТ/.
 
Съгласно измененията в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, които касаят сумираното изчисляване на работното време, работодателят е задължен да:
- Подготви заповед за сумирано изчисляване на работното време и да запознае с нея работника или служителя;
- Да подготви предварителени поименни графици за всеки работник или служител за периода на сумирано изчисляване на работното време;
- Да запознае работниците и служителите с поименните графици, като всеки работник или служител е задължен да ги разпише.

 
Съгласно промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските в сила от 01.01.2018 г. поименните графици трябва така да се изготвят, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б.
 
Съгласно чл. 9б от НРВПО от 01.01.2018 г. при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. 
 
Освен прилагането на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите, заети в автомобилния транспорт, съгласно чл. 11 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, работното време на транспортните работници се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец съгласно приложението в наредбата. При поискване работодателите предоставят на транспортните работници извлечение от индивидуалния дневник в 14-дневен срок от поискването.
 
 

 

Времето, през което международните шофьорите са отсъствали от работа, се удостоверява с удостоверение за дейности. То е удостоверението по Регламент 561/2006, което е валидно само в електронен вариант. Ръкописно се попълват само подписите на водача и компетентното лице! 

Формулярът за удостоверение не се изисква за дейности, които могат да бъдат записани с тахограф. При пътните проверки първоизточниците на информация са тахографските записи, като липсата им може да бъде обоснована с удостоверение, единствено, ако поради обективни причини съставянето им, включително чрез ръчно въвеждане на данните, не е било възможно.
 
Удостоверението обхваща някои дейности през периода, посочен в член 15, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕИО) № 3821/85, т.е. през текущия ден + предишните 28 дни. Удостоверението може да бъде използвано, в случай че водачът е:
• бил отпуск по болест;
• бил в отпуск, който е част от годишния отпуск съгласно законодателството на държавата-членка, в която е установено предприятието;
• бил в отпуск или почивка;
• управлявал е друго превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (EО) № 561/2006 или Споразумението AETR;
• извършвал е друга работа, а не управление на превозно средство;
• бил е на разположение и когато не е било възможно записването на тези дейности със записващото устройство.
 
Подобно удостоверение се изготвя и на шофьорите, които извършват превози вътрешни превози на територията на Република България.
 

 

 
Заплащането на труда на шофьорите, извършващи превози на територията на Република България, се определя съобразно изискванията на българското законодателство. Съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ всеки работодател е задължен да гарантира на своите работници и служители не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната. В практиката много от работодателите сключват трудови договори с шофьорите с уговорено основно възнаграждение, което отговаря на минималния осигурителен доход за съответната длъжност и икономическа дейност на фирмата.
 
Когато става въпрос за международни шофьори, които са командировани в случаите по чл. 121а от КТ, а именно в рамките на предоставяне на услуги, съгласно чл. 6 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, условията на труд, които са уговорени между работодателя и лицето по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от наредбата не могат да бъдат по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, които са установени в приемащата държава със законови, подзаконови и др. нормативни актове. Елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от наредбата се определят съобразно законодателството на приемащата държава.
 
Например ако международен шофьор работи на територията на Германия следва да получава възнаграждение за всеки отработен час, което е не по-малко от минималната работна заплата на час за страната в размер на 8.84 евро на час.
 
Минималните работни заплати на страните-членки на Европейският съюз са публикувани на сайта на Главна Дирекция „Инспекция по труда“.
 
По отношение на международния транспорт, новите условия (чл. 121а от КТ) се прилагат:
- При каботаж по смисъла на Регламент 1072/2009 и Регламент 1073/2009;
- Когато българско транспортно предприятие от група предприятия командирова работник или служител (шофьор) в предприятие от същата група предприятия, установено в друга държава членка;
- Когато българско предприятие, което осигурява временна работа, изпрати работник или служител (шофьор) в предприятие ползвател в приемащата държава-членка.

 
Извън посочените случаи, както и когато командироването или изпращането е в трета държава, разпоредбите на чл. 121а от КТ не следва да се прилагат, а командироването следва да се извърши по общия ред на чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. 
 
По отношение на въпроса за изчисляването на възнаграждението на шофьор, преминаващ през няколко държави, извън посочените случаи, следва да се прилага разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като продължава да му се изплаща уговореното възнаграждение в България.
 
 
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тeзи регламенти уреждат ползването на социални права и определянето на приложимото законодателство, когато лицата осъществяват дейност на територията на две или повече държави-членки. Основен принцип е, че лицата, за които е приложим регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, в която осъществяват икономически активна дейност.
Изключение от това правило е предвидено в случаите на командироване. Съгласно член 12, т. 1 от Регламент 883/2004 “Лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице”.  С измененията и допълненията в чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда се урежда командироването на работници или служители в рамките на предоставянето на услуги, а с тези в чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване се определя размерът на осигурителните вноски за този период. В чл. 6а, ал. 1 от КСО е посочено, че в случаите на командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.

Въз основа на гореизложеното, ако е спазена процедурата за командироване на лицата (чрез издаване на формуляр А1 от НАП, удостоверяващ запазване на приложимостта на българското осигурително законодателство), не настъпва никаква промяна в начина на осигуряване на лицата, освен по отношение на осигурителните вноски, които не могат да бъдат по-малки от посочените в чл. 6а, ал. 1 от КСО размери.
 
По отношение на допълнителните суми, пример за надбавки, които винаги се включват в заплатата, са доплащания, определени в трудовия договор като компенсация за разликата между заплатата в Република България и дължимата минимална работна заплата за страната, в която е командировано лицето. Примери за надбавки към елементите на работната заплата са надбавки, изплащането на които зависи от следното: извършена повече работа за единица време, постигнати резултати, за положен извънреден труд, работа на празнични дни и официални празници, работа при тежки и опасни условия на труд. Надбавки, които не се признават за елементи на работната заплата, са надбавките за командировки, при условие че са заплатени да компенсират действителни разноски за командировката на работника – разноски за храна, квартирни, пътни.
 
По отношение на изплащането на командировъчни пари, в чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е посочено само, че персоналът на сухоземните транспортни средства трябва да получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, като наредбата не поставя изисквания относно начина на изплащане на тези пари.
 
В този смисъл няма пречка същите да бъдат изплатени по банков път, като изрично следва да бъде посочено, че това са командировъчни пари, тъй като спрямо тях се прилага различен данъчен и осигурителен режим от този, който се прилага за трудовото възнаграждение.
 
Няма пречка командировъчните пари да бъдат включени и във ведомостите за заплата, но това следва да бъде направено в специално обособена графа за допълнителни трудови възнаграждения, върху които не се дължат осигурителни вноски и данъци.
 
В чл. 37, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е посочено, че дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане, а при липса на такива печати и отметки се приемат данните от транспортния документ.
 
 Ал. 2 на същата разпоредба предвижда квартирните пари да се отчитат с документ, издаден от съответния хотел.
 
 В наредбата не е предвидено задължение за издаване на бланка за командировки, която да бъде заверявана и подпечатана от съответните държави на командироване.
 
Достатъчно е направата на нарочен отчет за извършената работа, от който да са видни дните на престой в съответната държава. Отчетът следва да бъде съпроводен с фактури или други документи, издадени от местата за подслон, освен ако тези разходи са поети предварително от работодателя.
 
А когато лицето е командировано по новата наредба за командироването и изпращането на работниците и служителите в рамките на предоставяне на услуги съгласно чл. 4, ал. 1, пътните пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава членка и връщането му обратно след изтичането на командироването или когато лицето се връща по време на отпуск, са за сметка на работодателя. Техният размер се определя в зависимост от превозното средство, което се използва. Например, ако пътуването се извършва със самолет, работникът или служителят има право на билет икономична класа, ако пък пътуването е с личен или служебен автомобил се изплаща равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство. Освен пътни пари, страните могат да договорят и плащането на квартирни пари.