Извънреден труд

Още за извънреден труд:

Полагането и заплащането на извънреден труд е от голямо значение както за работодателите, така и за  работниците и служителите. Много работодатели наемат минимален брой работници или служители, които работят с максимално натоварване, което понякога води до злоупотреби при възлагане и заплащане на положения извънреден труд. От друга страна някои работници или служители го желаят и предпочитат поради лични финансови  интереси. Затова има въведени в Кодекса на труда (КТ) и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) определени правила, които трябва да се спазват. Дори, когато извънредният труд е положен неправомерно, той трябва да бъде заплатен с предвиденото в закона увеличение,  включително и за работа в почивен или празничен ден.
 
Понятието „извънреден труд“ е определено в чл. 143, ал. 1 от КТ. Това е труд, който се полага в повече от установеното за работника или служителя работно време, определено с трудовия му договор или със заповедта за назначаването в държавната администрация. Той се възлага с писмена заповед на началника или с изричното негово съгласие. Този труд може да бъде положен преди или след работното време, по време на почивките, в дните на седмичната почивка и т.н.
 
Извънредният труд се полага по волята на работодателя, по негово разпореждане в предвидените от закона случаи. Извънредният труд може да бъде положен и “със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител“. Съгласието на работодателя за полагане на извънредния труд може да се изрази писмено с резолюция върху докладна записка, в която той излага причините за полагането на допълнителния труд. Работодателят трябва да се разпореди за достъп до обектите,  ако има охрана извън работното време или ограничение на достъпа.
 

Всяка работа, започната в редовното работно време, може да бъде довършена при условията на извънреден труд по нареждане на работодателя.
 

Ограниченията не се отнасят за случаите по т. 1- 4 на чл. 144 от КТ (за отбраната на страната, някои работи от служители на МВР, при бедствия, неотложни възстановителни работи).
 
 
За работници и служители, за които е установено намалено работно време, не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1-4 от КТ.
 
Полагането на извънреден труд по заповед на работодателя или ръководителя е задължително за работника или служителя, освен ако е незаконно, т.е. ако не са спазени разпоредбите на КТ или други нормативни актове.
 
Поради това, ако има нарушения на правилата на трудовото законодателство, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор, работникът или служителят може да откаже да полага извънреден труд (чл. 148 от КТ).
 
Извънредният труд може да бъде положен в почивните дни или в дните, които са обявени за официални празници. Когато извънредният труд се полага в почивни или официални празници, изплащането на възнаграждението е различно.
 
За работници и служители, които работят при ненормиран работен ден, за положен извънреден труд в работни дни, не се изплаща трудово възнаграждение с увеличение. Ако извънредният труд е положен през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, трудовото възнаграждение се заплаща в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3, т.е. 75 на сто за работа през почивните дни и 100 на сто за работа през дните на официалните празници (чл. 263 от КТ).
 
 
Работодателят трябва да издаде заповед за полагане на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието, за която се съобщава на работниците и служителите предварително най-малко 24 часа.
 
Работодателите трябва да спазват изискванията на чл. 152 и чл. 153 от КТ, относно минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които при  производствата с  непрекъснат процес на работата са задължителни за спазване.
 
 
Съгласно чл. 153, ал. 4 от КТ за извънреден труд, положен в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време, работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер, не по-малък от 24 часа. Работодателят в заповедта за извънреден труд трябва да посочи денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка не по-малко от 24 часа.
 
При сумирано изчисляване на работното време законът гарантира непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа. Само при промяна на смените и то в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде и в по-малък размер от 36 часа, но не по-малко от 24 часа.
 
Особеностите при сумираното изчисляване на работното време, изготвянето на графиците и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят със изискванията на разпоредбите за работа на смени.
 
Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени (чл. 141 от КТ). Работните смени са дневна, нощна и смесена. При дневната смяна трудът се полага през деня – от 6.00 до 22.00 часа. Нощната смяна е тази, при която трудът се полага между 22.00 ч. и 6.00 часа. За непълнолетните лица нощният труд е забранен и смените са в други размери.
 
Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица през деня е до 40 часа, а през нощта - до 35 часа, като през деня се работи нормално до 8 часа, а през нощта - до 7 часа.
 
Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
 
Редуването на смените в предприятието се определя в Правилника за вътрешния трудов ред. Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.
 
Работата в почивни дни, в т.ч. и на неприсъствени дни, когато се полага извънреден труд, надницата се увеличава с минимум 75% - само за положения извънреден труд.
 
При сумирано отчитане на работното време извънредният труд се изплаща с 50 процента увеличение, но това се извършва в края на отчетния период, ако бъде отчетено полагането на такъв труд. Полагането на труд в празничен или почивен ден не означава непременно полагане на извънреден труд и съответно той не се заплаща винаги с увеличение. 

Ако работодател е командировал работник или служител за изпълнение на служебните си задължения в почивните дни от седмицата и работата е доказано че е изпълнена, това означава, че лицето е положило извънреден труд, който трябва да се заплати.  Периодът на командировката се удостоверява със заповедта за командировка, а когато лицето е командировано в чужбина  се съпоставят датите на влизане и излизане от България.
 
 От значение е дали полагането на извънредния труд е при подневно или при сумирано отчитане на работното време.
 
При подневно отчитане на работното време, работните часове са толкова, колкото е законоустановеното за тях работно време ( обикновено 8 часа през деня и 7 часа през нощта). Ако работникът или служителят е работил повече часове през месеца, отчита се извънреден труд за всеки месец поотделно.
 
При сумираното изчисляване на работното време, нормалната продължителност на работното време се спазва средно за периода, като през отделни дни може да надвишава или да е под нормалната продължителност, но периодът не трябва да е повече от 6 месеца. Изработените в повече дни и часове може да се компнсират с почивки в рамките на отчетния период. При сумираното отчитане на работното време в графиците не трябва да се залага авансово полагане на извънреден труд, тъй като той по правило е забранен.
 
Ако лицето по график трябва да работи събота и неделя, трудът през тези дни не е извънреден и не се заплаща като такъв. Извънреден труд ще се отчете само, ако в края на периода е превишена нормата за продължителност на работното време.
 
При подневно отчитане на работното време при почивни дни събота и неделя, ако лицата работят през тези дни, те трябва да бъдат компенсирани с увеличено заплащане за извънреден труд и с непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малкък от 24 часа (чл. 153, ал. 4 от КТ).
 
Не трябва да се надвишава максималната продължителност на извънредния труд ( чл. 146 от КТ). При нарушения, работодателят може да бъде санкциониран.
 

 
Извънредният труд трябва правилно да бъде отчетен и доказан в съответните документи, като това е задължение на работодателя. Той се записва в специална книга, съгласно чл. 149 от КТ, а се отчита еднократно пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. В книгата се записват трите имена на лицето, което полага извънредния труд; номера на заповедта за полагане на труда; денят и часът на започване и завършване на работата; размерът на трудовото възнаграждение; определения ден за почивка (чл. 18, ал. 1 от НРВПО).
 
 
Необходимо е да се съхраняват в писмена форма съгласията за полагане на извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници или служители.
 
Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.