Отчитане на извънреден труд през официален празник

При описаната ситуация на подневно отчитане на работното време положеният труд на официален празник ще се окаже извънреден труд. Празничните дни са определени в чл. 154, ал. 1 КТ и по принцип те са неработни за служителите. Поради това положеният в тези дни труд подлежи на увеличено заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ – в размер, договорен между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто.

Наред с това, чл. 264 КТ предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това увеличение е мотивирано от други съображения и няма отношение към заплащането на извънредния труд, както личи ясно от формулировката на разпоредбата. Съображенията на законодателя при въвеждането му се свеждат до неудобствата, които търпи работникът или служителят от това, че не може да прекара празника с близките си, да отдаде почит на исторически или религиозни събития и т.н. Затова, когато едновременно са налице и двете условия – положеният труд е извънреден и е положен на официален празник – и двете увеличения се прилагат кумулативно (едновременно) към трудовото възнаграждение и то се дължи в четворен размер (веднъж увеличено със 100 % по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ и умножено по две на основание чл. 264 КТ).

Отчитането на извънредния труд е уредено в чл. 149 КТ. Съгласно цитираната разпоредба работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. Ако в запитването се има предвид кога следва да се изплати увеличеното възнаграждение за положения труд, то се начислява и изплаща заедно с трудовото възнаграждение за съответния месец.

Следва да се има предвид, че уредбата на извънредния труд в българското трудово законодателство е императивна и работодателят не може да я изменя, като свърже полагането на такъв труд с други последици – например вместо увеличено заплащане да предвиди компенсиране на положения труд с почивка в друг ден от месеца. Такова правило е предвидено само в един случай в хипотезата на чл. 153, ал. 4 КТ – за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Разглежданият тук случай обаче не е такъв и извънредният труд ще бъде положен на официален празник, а не в двата дни на седмичната почивка, следователно правилото е неприложимо и последиците от полагането на извънредния труд ще се сведат до увеличеното му заплащане според изложените по-горе правила.

С уважение:
 

Още за извънреден труд: