Обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка

Според чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Съгласно чл. 226, ал. 2 – 3 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

През 2019 г. беше прието Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС (ТР № 1/2019 г.), в което съдът се произнесе по въпросите: (1) От кой момент възниква и става изискуемо задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази забава? (2) Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ?

Най-общо, ВКС постанови, че „ … ако работникът или служителят предаде трудовата си книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава.“ (Всъщност, разгледани са и други хипотези, включително при какви условия работодателят може да се освободи от последиците на забавата, но те не представляват интерес тук с оглед изложената в запитването фактическа обстановка.)

Законът, както подчертава неколкократно и ВКС в цитираното Тълкувателно решение, задължава работодателят да действа „незабавно“, т.е. веднага, бързо, без отлагане. Няма значение дали забавата на работодателя да изпълни задължението си се дължи на обективни или субективни причини, организационни затруднения, вина на конкретни длъжностни лица – последицата винаги е възникване на право на обезщетение. В края на Решението се разяснява социалния смисъл на това правило и се извеждат общите предпоставки за възникване на правото на обезщетение: „Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността да получава обезщетения за безработица. … Причинените на работника или служителя вреди, в резултат на това задържане, подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, при наличие на следните четири предпоставки: 1.прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е  нормативно определен. Наличието на незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 КТ не се предпоставя от виновно поведение на длъжностни лица.“

Излишно е тук да се коментира дали и доколко законът предлага справедливо решение спрямо работодателите, особено когато те са с по-сложна структура, пространствено отдалечени звена и пр. Често е неизпълнимо оформянето на трудовата книжка в същия или дори на следващия ден, ако тя трябва да бъде изпратена на друго място и/или вписванията да бъдат извършени от съответните длъжностни лица, които може да отсъстват по уважителни причини (командировка, заболяване, отпуск и т.н.). Такава дискусия се водеше до неотдавна, но тя следва да се счита за приключена – правилно или не – с решението на ВКС.

В конкретната ситуация в страната обаче си струва да се помисли дали работодателят не може да търси освобождаване от отговорността си във връзка с обявеното извънредно положение. Както е известно, със свое Решение от 16 март 2020 г. Народното събрание на Република България обяви извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирус. На 24 март 2020 г. в Държавен вестник беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, като по-голямата част от разпоредбите му влизат в сила от 13 март. Законът предвижда спиране за времето на обявеното извънредно положение на давностни и други срокове, предвидени в нормативни актове, и някои възможности за освобождаване от негативните последици от неизпълнението на задължения на частноправни субекти. Струва си да се помисли за прилагането по аналогия на тези правила към описаната в запитването ситуация и възможността работодателят да се позове на непреодолимите причини, направили невъзможно незабавното изпълнение на задължението му.

Разбира се, трудно може да се прогнозира дали при евентуален последващ съдебен спор (очевидно след отмяна на извънредното положение) съдът би споделил подобен довод. Ориентири не могат да се търсят и в предходна съдебна и/или административна практика, тъй като ситуацията е безпрецедентна. И все пак не е изключено съдилищата да отстъпят от безкомпромисната си позиция по темата за „незабавното“ връщане на трудовата книжка при обстоятелства, правещи изпълнението на подобно задължение невъзможно. Такова решение би било логично и справедливо.

С уважение:
 

Още за трудови книжки: