Неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда - ползване, стаж и осигуровки

Неплатеният отпуск е период от време, през който работникът или служителят не изпълнява уговорената работа, без трудовото правоотношение да бъде прекъсвано. За този период от време работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.

Според чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда работодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши ползването на неплатен отпуск. Това е една възможност за работника или служителя, но ползването на този отпуск става с изричното разрешение на работодателя. Ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът или служителят е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, както и от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя. Инициативата за ползване на този отпуск е на работника или служителя, като той удостоверява това, като подава писмена молба до работодателя. Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска. Своето съгласие работодателят дава, като издава писмена заповед. Продължителността на неплатения отпуск не е ограничена от закон и зависи единствено от искането на работника или служителя и от съгласието на работодателя. Ползването на неплатения отпуск може да бъде прекъснато, като за целта работника или служителя подаде молба, отправена към работодателя.
 

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от КТ - неплатеният отпуск до 30 работни дни за една календарна година се зачита за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.

Ако работник или служител ползва неплатен отпуск по чл. 160, ал.1 от КТ за по-продължителен период от време и този период включва времеви интервал в две последователни години, то при зачитането на трудовият стаж на лицето трябва да се има предвид, че и за двете години се зачита трудов стаж по 30 дни. Периодът от неплатения отпуск, който не се зачита за трудов стаж, се записва в трудовата книжка на определената за това страница.
 

Интересен е моментът, който касае осигурителните вноски:

1. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, чл. 9, ал. 2, т. 3, неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година се зачита и за осигурителен стаж, без за периодът да се правят осигурителни вноски.

2. Здравноосигурителната вноска, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 буква „б“ от Закона за здравното осигуряване, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой. От тук следва, че за периодите на неплатен отпуск определящо за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски е лицето да не подлежи на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Например, такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО - по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице - член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.

Ако работникът или служителят е осигурен на друго основание, то това обстоятелство той следва да  декларира пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск. Така отпада задължението за внасяне на здравнооосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск, ползван по този трудов договор. За периода на неплатения отпуск, който се зачита за осигурителен стаж следва за лицето да бъдат подавани данни с Декларация образец № 1.

 

Декларация образец № 1 за времето след 30-я работен ден в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж по смисъла на КСО, се подава, когато лицето не е осигурено на друго основание и работодателят следва да го осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО. В случай, че лицето е осигурено здравно на друго основание (при друг работодател), декларация образец № 1 за неплатения отпуск след 30-я работен ден не следва да се подава, тъй като за това време здравноосигурителни вноски не се дължат.