Назначаване на италианци, работещи на ТД в Италия, в българско ЕООД

По принцип няма проблем да назначите двамата италиански граждани на работа в предприятието, но възникват много съществени въпроси, на които трябва предварително да си отговорите. От поставения въпрос не става ясно италианците, които работят по трудов договор в Италия, дали по същото време ще работят и в България или ще работят и по двата договора на територията на Италия. Ако работят на територията на Италия и България по едно и също време, как ще съвместяват работното си време. Може би ще ползват някакави отпуски, но това са хипотези. Освен това не е ясно, дали в България лицата ще работят по трудови договори или по граждански договори. Вие може с тях да сключите трудови или граждански договори, но зависи от естеството на работата. Не е ясно в коя държава ще е преобладаващата част от работното време, коя е държавата по пребиваване и т.н.

Проблем ще бъде определянето на приложимото законодателство, т.е. по кое законодателство трябва да внасяте осигурителните вноски за социално и за здравно осигуряване - по италианското ли или по българското законодателство.

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са осигурени само в една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за осигуряване в две държави членки. Т.е. осигурителните вноски трябва да се внасят или само в Италия, или само в България, когато лицата работят в двете държави едновременно.

В случаите, когато едно и също лице обичайно осъществява дейност в две държави членки, може да се окаже проблематично спазването на принципа на прилагане на законодателството на една единствена държава.

Определящ критерий е продължителността на дейността в едната или другата държава членка, независимо дали тази дейност е от постоянно естество или е от еднократно или временно естество.

За целите на определяне на приложимото законодателство, което е определено като приложимо, лицето, което обичайно осъществява дейност на територията на две държави членки, се разглежда като упражняващо цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо.

Ако лицата работят по трудов договор в Италия и по граждански договор в България, ще трябваа да се проучи италианското законодателство и да се прецени кое ще е приложимото законодателство. Може би ще е италианското, тъй като там се счита, че са „заети лица“ и българският работодател ще трябва да се съобрази с разпоредбите на италианското законодателство.

В тази връзка е добре да се има предвид, че работодателите (възложителите) са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Възможно е за българското дружество да възникнат задължения за осигурителни вноски по италианското законодателство. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за дублиране на осигурителни вноски или липса на осигуровки за лицата.  Определяне на приложимото осигурително законодателство представлява определяне на една единствена компетентна за осигуровките държава членка, респективно освобождаване от всякакви задължения за осигурителни вноски по законодателството на друга държава членка.

Дейностите, които се извършват едновременно, обхващат случаите, когато допълнителни дейности в различни държави членки се извършват едновременно по силата на един или повече договори. Втората или допълнителната дейност може да се упражнява по време на отпуск, през почивните дни или в случай на почасова работа две различни дейности за двама различни работодатели може да се извършват в един и същи ден.

Ако заетото лице осъществява значителна част от дейността си в държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава (държавата членка по пребиваване).

Условието за осъществяване на „значителна част от дейността“ се прилага като първа стъпка във всички случаи, когато дадено лице работи в две или повече държави членки.

Ако лицата подлежат на осигуряване по българското законодателство, тогава ще се приложат разпоредбите относно регистрацията на трудовите договори, подаването на декларации в НАП и т.н. Но преди това трябва да стане ясно, кое ще е приложимото законодателство, италианското или българското.

Има различни критерии и показатели, които трябва да се имат предвид при определяне на приложемото законодателство. Например коя е държавата по пребиваване, обема на дейностите в двете държави, коя е „значителната дейност“  и т.н.

С всички тези особености трябва да се съобразите и компетентните институции да проверят, преди да се определи кое ще е приложимото законодателство.

В България компетентната институция, която определя приложимото  законодателство е НАП.

С уважение:

Още за назначаване: