Напускане на служителка, ползваща платен годишен отпуск

Според чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, който се брои в календарни дни. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Законът не поставя никакви ограничения между страните и те са свободни както по всяко време да встъпят в трудово правоотношение, така те могат и по всяко време да постигнат съгласие да го прекратят. Следователно няма пречка и по време на ползване на платен или неплатен, или друг вид отпуск или служителят да отправи предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Работодателят може да приеме предложението и договорът да се прекрати веднага или да не го приеме и в този случай работникът или служителят има право едностранно да прекрати трудовия договор, като подаде до работодателя писмено предизвестие по реда и в сроковете по чл. 326 от КТ. Работодателят няма право да не приема предизвестието, а е длъжен да го впише в съответния входящ дневник. Срокът на предизвестието е:
- при прекратяване на безсрочен трудов договор - 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца;
- при прекратяване на срочен трудов договор - 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ деня на получаването му. Сроковете се изчисляват в календарни дни, като срокът на предизвестието не спира да тече, дори и да се ползва отпуск, независимо от неговия вид. Затова работникът или служителят може да връчи предизвестие на работодателя и по време на ползване на платен годишен отпуск.

Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието.  Заповедта за прекратяване в този случай има само констативен характер, тъй като прекратяването е резултат на връчено от служителя предизвестие, чрез което е направено изявлението за прекратяване и срокът му е изтекъл. Писмената заповед за прекратяването е само начина да бъде спазвано изискването на чл. 335 ал. 1 от КТ. При отправено предизвестие всяка от сраните може да прекрати договора и преди изтичане на срока на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл. 220, ал. 1 или 2 от КТ. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

В описаната ситуация със служителката трудовият договор и в двата случая ще бъде прекратен преди края на разрешения вече от работодателя платен годишен отпуск. В първият вариант трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните веднага(от момента на постигането на съгласието). Тук ползването на платен годишен отпуск се прекъсва и работодателят дължи обезщетение по чл. 224 от КТ - за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Вторият вариант предполага подаване на предизвестие от служителя и трудовият договор ще бъде прекратен след изтичане на срока на предизвестието. Разбира се в такава ситуация работодателят е добре да прецени и цената на 2-та варианта. Обезщетението по чл. 224 от КТ се облага само по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, докато възнаграждението за платен годишен отпуск е облагаемо и с осигурителни вноски по КСО и с данък по ЗДДФЛ. Решението как да бъде прекратен трудовият договор в описаната ситуация принадлежи на работодателя.

С уважение:

Още за прекратяване на трудов договор:

Нормативна рамка

КТ