Налагане на дисциплинарни наказания от пълномощник

При наличието на изричната разпоредба на чл. 192 КТ, озаглавена „Органи, които налагат дисциплинарните наказания“, този въпрос не би трябвало да предизвиква особени тълкувателни затруднения. Ал. 1 на цитираната разпоредба започва с думите: „Наказанията се налагат от работодателя или определено от него длъжностно лице …“.

Практическите трудности в тази материя обаче винаги са се свързвали с налагането на дисциплинарни наказания от определено от работодателя лице, или т.нар. „делегиране на дисциплинарната власт“. То често се практикува, особено в по-големите по численост на персонала предприятия, където един ръководител трудно би бил в състояние да следи лично за спазването на трудовата дисциплина и да подписва всяка заповед за налагане на наказание. Обикновено в тези случаи се поставят въпросите може ли ръководителят да упълномощи друго/ други лице/ лица с такива функции, съответно кои да са тези лица и допустимо ли е натоварването им с пълния обем правомощия, включен в рамките на дисциплинарната власт.

Повдигнатите въпроси предизвикваха оживени дискусии в правната теория, като се застъпваше становището, че е допустимо делегирането на дисциплинарната власт по отношение на налагането на наказанията „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, но не и за дисциплинарно уволнение. Основният аргумент в полза на това схващане беше, че дисциплинарното уволнение е и основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а според чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят прекратява трудовото правоотношение без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Разпоредбата не предвижда възможност за упълномощаване на друго лице да извърши такива действия. От друга страна, упълномощаването като понятие на гражданското законодателство е приложимо и в трудовото право и фактът, че законодателят не е предвидил изрично такава възможност, не означава, че я забранява. На тази логика се крепеше противоположното становище по темата.

За да уеднакви противоречивата съдебна практика, през януари 2013 г. ВКС постанови Тълкувателно решение № 6/2012 г. по въпроса „Допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ?“ Като изследва характера на дисциплинарното уволнение и неговите правни последици, ВКС стига до заключението, че въпреки елемента на лична преценка дали да наложи или да не налага това наказание, работодателят все пак може да делегира правото на дисциплинарно уволнение на друго лице в качеството му на негов представител. Оттук ВКС обосновава и общата допустимост на делегирането на работодателската власт за всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение.

И цитираното Тълкувателно решение обаче не сложи край на колебанията на кого работодателят може да делегира дисциплинарната си власт. Необходимо ли е това лице да работи в същото предприятие и всеки работник или служител ли може да бъде овластен да налага дисциплинарни наказания на останалата част от персонала? Затова с промените в Кодекса на труда през юли 2015 г. беше направено допълнение в чл. 192, ал. 1 КТ, с което се предвиди, че работодателят може да делегира правото си да налага дисциплинарни наказания „на друго длъжностно лице с ръководни функции“. Така законодателят поясни, че дисциплинарната власт може да се осъществява по възлагане от други „вътрешни“ за предприятието длъжностни лица. Това са служители от ръководството – заместници на титуляра и част от ръководния екип (напр. заместник-директор).

Доколкото и длъжността „Финансов директор“ спада към ръководния състав на предприятието, следва да се приеме, че няма пречка финансовият директор да бъде упълномощен от управителя да налага дисциплинарни наказания.

С уважение:

Още за дисциплинарно наказание:

Възможни действия на работодателя при постъпил сигнал за нарушение на трудовата дисциплина

Нормативна рамка

КТ