Корекция на размер на възнаграждение за клас прослужено време

Поставените въпроси са уредени нормативно в чл. 66, ал. 1, т. 7  и в чл. 412а и/или чл. 414 от Кодекса на труда /КТ/; в ПМС № 147 от 29.06.2007 г. /обн. ДВ, бр. 56 от 10.07.2007 г., в сила от 1.07.2007 г. и в Наредбата на структурата и организацията на работната заплата  /НСОРЗ/ – обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г., посл. изм. ДВ, бр. 66 от 2020 г. в сила от 2021 г.

По въпроса с лицата, за които имаме актуализирано възнаграждение за ТСПО - следва ли да се сключат допълнителни споразумения:

В чл. 67, ал. 1, т. 7 от КТ е посочено, че в трудовия договор трябва да се съдържат данни относно основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

Ако в трудовият договор на лицата, за които се отнася зададеният въпрос, това не е направено, то следва да сключите допълнително споразумение и да уредите този пропуск.

По въпроса за твърдението начисляването на допълнително възнаграждение е задължително и определянето на сходните длъжности се определя във вътрешните правила за работната заплата:

Потвърждавам, че начисляването на допълнително възнаграждение е задължително и определянето на сходните длъжности се определя във вътрешните правила за работната заплата, защото:

В чл. 6 от НСОРЗ е предвидено, че с колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.

Ако няма колективен трудов договор на Вашето браншово равнище или на ниво трудов колектив, то правилата за заплащане на допълнително възнаграждение задължително се определят във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор на всяко лице. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение следва да се съобразите с разпоредбата на ПМС № 147 от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В член единствен на ПМС 147 от 2007 г. е посочено, че се определя минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.

Също така трябва да се съобразите и с чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ, в който е посочено, че „Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година“. Трябва да се съобразите и с чл. 12, ал. 10 от НСОРЗ, който предвижда, че "размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит“. Това означава, че в колективния трудов договор или в вътрешните правила за организация на работната заплата може да се предвиди друг срок, в който да се увеличава този размер, но не по-малък от  една година от предходното определеният размер.

Трябва да се съобразите и с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ, където е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В този случай характерът на работата не е от значение.

Следва да приложите и чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ, според който при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, работодателят отчита и предходния трудов стаж в друго предприятие, придобит от работника или служителя на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, когато е удостоверен по съответния ред. Условията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ.
 
Относно гъвкавостта следва да се запознаете с практиката на други работодатели. Това може да постигнете, като се обърнете към съответните браншови организации и/или професионални съюзи, за да ви съдействат съобразно техният опит.

Препоръка: Следва да си изработите законосъобразни и справедливи вътрешни правила относно признаване на трудов стаж придобит при друг работодател.

По въпросите дали и за колко време назад служителите могат да предявят претенции за обезщетение за неполучени суми и дали суми са дължими за целия период или има някакъв давностен срок:

Както вече посочих, в чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение, да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по този текст се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ. Работодателят определя размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа  въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя.

Правото на допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от НСОРЗ възниква от първото число на месеца, следващ месеца, в който са представени съответните документи. От същия момент възниква и задължението за работодателя да изплаща допълнителното месечно възнаграждение за продължителна работа.

Ако работодателят не е изплащал възнаграждението по своя вина, той следва да изплати възнаграждението на лицата от момента, когато възнаграждението  е дължимо.

Ако работодателят не плати, работникът или служителят може да предяви иск в съда за изплащане на изцяло дължимото обезщетение. Давностният срок за предявяване на иска е  3-годишен. В съда работодателят може да се позове на изтекла давност, ако се иска плащане за по-дълъг период.

По въпроса в какъв размер би била евентуална глоба/ санкция от контролен орган:

Размерът на глобата или санкцията са определени според разпоредбите на чл. 412а или чл. 414 от КТ и се конкретизират според извършеното нарушение, което е в компетентността на Инспекцията по труда, която осъществява контрола. Обръщам внимание на факта, че работниците и служителите могат да се обърнат за защита, както към Инспекцията по труда, така и към съда. И двата органа са независими един от друг могат да санкционират работодателя независимо един от друг, ако преценят, че  той има вина.