...или използвайте търсачката Разширено търсене

Изчисляване на обезщетение за неползван отпуск при напускане

Василена Христова Отговор, предоставен от
Василена Христова
на 25 Юли 2019 favorite
Въпрос:

Наша служителка е в предизвестие и договорът ѝ беше до 24.07.2019 г. Трябва да ѝ изчислим колко отпуска ѝ се полага за обезщетение. Тя има 5 дни от миналата година, а тази година не е ползвала отпуск. Работила е до 13.05, когато излиза в дълъг болничен. Колко дни за тази година трябва да ѝ сметнем – 7 дни(до 13,05) или до края - 24.07? От кой текст в закона се определя начина, по който категорично да изчисля полагащия се отпуск за текущата година към датата на напускане? Коя заплата трябва да се вземе за база за обезщетението? Къде се определя начина за изчисляване в дадения случай среднодневно брутно възнаграждение?


Отговор:
Съгласно чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Това обезщетение се изплаща винаги при прекратяване на трудовия договор на което и да е основание - при намаляване обема на работа, при съкращаване на щата, закриване на предприятието, дисциплинарно уволнение и т.н.

Съгласно чл. 176, ал. 1 КТ работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни, когато са налице важни производствени причини. При уважителни причини ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година по писмено искане от страна на работника или служителя. Отлагането е възможно само със съгласието на работодателя, чл. 176, ал. 2 КТ, което е добре да бъде изразено писмено. Ползването на отпуск се отлага и когато работника или служителя ползва друг вид отпуск. Погасяване на правото на ползване е уредено в чл.176а от КТ.

Видно от въпроса е, че служителката има отложени 5 дни отпуск от миналата 2018 г., и те подлежат на изплащане като обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ.

Относно платеният годишен отпуск за тази година:

Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Трудов стаж по смисъла на КТ е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в случаите на чл. 352, ал.1 от КТ. Ползваните платени и неплатени отпуски за временна неработоспособност се признават за трудов стаж. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се полага за цялото време на работа при този работодател, пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя към деня на прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 177 КТ. Съгласно чл. 42, ал. 3 „работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца“, и от тук следва че месец 07 трябва да се зачете за пълен при изчисляване на дните платен отпуск.

Както е описано, трудовият договор се прекратява на 24.07.2019 г. Служителят има 5 дни неизползван платен годишен отпуск от 2018 г. През 2019 г. не е използвал платен годишен отпуск, така че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е за зачетеният трудов стаж на служителката – 12 дни ((20/12)*7 мес. = 12 дни за 2019 г.)

Относно установяване на размера на среднодневно брутно трудово възнаграждение:

Според с чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, чиито размер се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато в календарния месец, предхождащ предходния ползването на отпуска, не са отработени 10 работни дни е необходимо да се върнем до месец, в който работникът или служителят е отработил най-малко. В чл. 17 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са описани елементите на БТВ, който се вземат при изчисление на обезщетенията по КТ.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от КТ се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец - чл. 18, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Служителката е ползвала болнични от 13.05, в месец май тя няма да има 10 отработени дни, и от тук би следвало, че работодателя ще  трябва да вземе БТВ за месец 04.2019 г.



С уважение:

 

Нормативна рамка

КТ

 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x