Неплатени неизползвани отпуски за напуснала служителка

Когато трудовото правоотношение с един работник или служител се прекрати, то работодателят му дължи обезщетение по чл 224 от КТ - за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Отпуските за майчинство и отпуска по чл. 167а, ал. 1 от КТ се зачитат за трудов стаж и следователно за това време служителката има право на платен годишен отпуск.

В съответствие с чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на целия или част от платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя:
1. когато ползва друг вид отпуск
2. или по негово искане със съгласието на работодателя.

Приема се, че работникът или служителят „ползва друг вид отпуск“ - когато през календарната година, за която този отпуск се отнася, той не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, и поради ползване на др.

Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, чл. 176а, ал. 2 от КТ.

В посочения случай служителката е била в непрекъснато отсъствие до месец 09.2015 г. – първо е ползвала отпуск поради бременност и раждане, отпуск за гледане на дете до 2 години, след което е ползвала отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ (неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст). От тук следва, че годината, в която отпада причината за неползването на натрупаният платен отпуск, е 2015 г.

В случай че служителката има неизползван платен годишен отпуск от 2013 и 2014 г., то правото на ползване на този отпуск се погасява на 31.12.2017 г. На дата 21.12.2017 г., когато трудовият договор със служителката е бил прекратен, правото ѝ на ползване на платените отпуски от 2013 и от 2014 г. реално не е било погасено по давност.

Работодателят в случая дължи на служителката обезщетение по чл. 224 от КТ - за неизползвания платен годишен отпуск отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

С уважение:

Още за обезщетения:

Нормативна рамка

КТ