Удържане на данък при източника и облагаемост на услуги по участие на изложби в чужбина

Наемът на щанд на изложение има за цел представяне и промотиране на дейността и продуктите на изложителя и решението за участие на дадено изложение е свързано основно с критерии като тематична насоченост, посещаемост, профил на кръга от посетители, който мероприятието привлича и др. Характеристиките на самия недвижим имот, където фактически се провежда изложението, са от несъществено значение и в този смисъл наемът на щанд не би следвало да се разглежда като наем на недвижим имот. Дори и да бъде възприето стеснително тълкуване на понятието, данък при източника по чл. 195 от ЗКПО за наем на щанд на изложения извън България не е дължим, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 8, т. 1 от ЗКПО от източник в страната са само доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, което се намира в България.

 
Съгласно т. 9, §1 от ДР на ЗКПО „възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Таксата за участие в конференции не може да бъде определена нито като услуга от консултантско естество (предоставяне на съвет, препоръка), нито като маркетингово проучване и смятаме, че не попада в обхвата на определението за технически услуги. Колкото до останалите изброени услуги - изграждане на самия щанд, окачване на рекламни банери, те обичайно представляват дейности по монтаж и инсталиране на материални активи и като такива би следвало да попадат в обхвата на техническите услуги.

Вижте ЗКПО тук >>>