Прилагане на СИДДО при получаване на консултантски услуги от австрийски гражданин

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, с окончателен 10% данък подлежат на облагане доходите от възнаграждения за технически услуги на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начисления/ изплатения доход, който предприятието е длъжно да удържи и внесе в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. В същия срок платецът на дохода следва да подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която да декларира размера на дължимия окончателен данък. Имайки предвид, че облагането с окончателен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ е регламентирано в Глава шеста на закона, в съответствие с изискванията на чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, предприятието – платец на дохода в полза на чуждестранно лице, който е обложен с окончателен данък по реда на Глава шеста, следва да бъде включен в справката, изготвяна по образец по смисъла на чл. 73, ал. 1от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данъци. Справката следва да се подаде в компетентната ТД на НАП в срок до 28 февруари на следващата година. Обръщаме внимание, че когато платецът на дохода прилага особеният ред по чл. 142, ал. 1 от ДОПК за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО, тогава той е задължен да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения посредством подаване на декларация по образец по чл. 142, ал. 5 от ДОПК и на това основание той не следва да включи данните в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Ще добавим, че понятието „възнаграждения за технически услуги“ по смисъла на ЗДДФЛ е това, дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Съгласно цитираната норма, за данъчни цели под „Възнаграждения за технически услуги" се разбира плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Тоест след като предприятие в страната начислява възнаграждения от предоставени консултации в полза на чуждестранно физическо лице, то следва да удържи 10% окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ към момента на начисляване на дохода.

Чл. 75 от ЗДДФЛ дава предимство при облагане на доходите на физическите лица да се прилагат разпоредби, които се съдържат в ратифицираните от Република България Спогодби за избягване на данъчното облагане (СИДДО). Това означава, че при изплащане на доходи от възнаграждения за технически услуги на чуждестранни физически лица с предимство се прилагат разпоредбите на съответните СИДДО. За целта следва да разгледаме разпоредбите на СИДДО с Австрия и ако разпоредбите на спогодбата предвиждат по-облекчен режим на облагане, то тогава ще приложим този облекчен режим.

Разглеждайки текста на СИДДО с Австрия ще забележим, че в спогодбата не се съдържат изрични текстове, уреждащи облагането на възнагражденията за технически услуги. Това означава, че придобитите доходи следват режима на облагането на печалбите от стопанска дейност по смисъла на чл. 7 от СИДДО с Австрия. По този начин, прилагайки по-облекчения режим, предвиден в СИДДО, облагането на доходите от възнаграждения за технически услуги се облагат само в държавата, на която лицето е местно лице, след като доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност в другата договаряща държава. Тоест прилагайки разпоредбата на чл. 7 от СИДДО с Австрия, изплатените доходи от възнаграждения за технически услуги на чуждестранното физическо лице, местно лице на Австрия, които не са реализирани посредством място на стопанска дейност в България, няма да се облагат с окончателен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ.

Редът за прилагане на разпоредбите на СИДДО е уреден в ДОПК, Глава шестнадесета Особени производства, Раздел III Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица, чл. 135 – 142. Процедурата съгласно ДОПК може да бъде в два варианта, за които изискването за предоставяне на набор от документи и доказателства зависи от размера на изплатеният през годината доход. Когато изплатеният през годината доход не превишава 500000 лева, доказателствата за прилагане на СИДДО се предоставят пред предприятието - платец на дохода, а когато изплатеният през годината доход превишава 500000 лева, доказателствата за прилагане на СИДДО се предоставят пред компетентната ТД на НАП.
 
I. Представяне на доказателства пред платеца на доходите:

Ако Вашето предприятие е изплатило доходи от възнаграждения за технически услуги на чуждестранното физическо лице, което е местно за данъчни цели на Австрия и размера на дохода през съответната година не надвишава 500000 лева, прилагане на разпоредбите на СИДДО с Австрия, по силата на която няма да облагате дохода на чуждестранното физическо лице по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ изисква следното:
Чуждестранното физическо лице на основание чл. 142, ал. 1 от ДОПК, следва да удостовери пред Вашето дружество обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК. Това означава, че лицето следва:
-  да Ви представи удостоверение от австрийската данъчна администрация, че е местно лице за данъчни цели на Австрия по смисъла на СИДДО;
- да декларира пред Вас, че е притежател на дохода от източник в Република България, който следва да му изплатите;
- да декларира, че не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан.

Едва след като лицето Ви предостави всички тези документи, Вие имате основание да приложите СИДДО и да не му удържате данък при източника, а да му изплатите брутният размер на начисленият доход.

В случай че австрийското чуждестранно физическо лице Ви е предоставило документите, след като вече сте удържали и внесли данък по чл. 37 от ЧДДФЛ, то тогава той може да поиска пред съответната ТД на НАП възстановяване на така платения данък по реда на чл. 129 от ДОПК.

Внимание: Когато сте приложили тази облекчена процедура по прилагане на СИДДО, имате задължението в срок до 31 март на годината, следваща годината на прилагане на СИДДО, да подадете декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК[1], в която да декларирате размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения, като в същото време тези данни няма да ги включете в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
 
II. Представяне на доказателства за прилагане на СИДДО пред НАП

В случай че доходите, които изплащате на чуждестранното физическо лице през съответната година надвишават 500 000 лева, за да се приложи съответната разпоредба на СИДДО следва съответното чуждестранно физическо лице, или упълномощено от него лице, да подаде пред ТД на НАП по вашата регистрация Искане за прилагане на СИДДО по образец по чл. 137, ал. 1 от ДОПК (то може да се изтегли тук >>>) и към него да приложи доказателства, че са налице основанията за прилагане на СИДДО, а именно:
- удостоверение, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на съответната СИДДО. Това удостоверяване може да се направи или посредством заверка в искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК или съобразно обичайната практика на съответната чуждестранна администрация;
- декларация от получателя на дохода, че е действителен притежател на дохода и че доходът не е реализиран чрез  място на стопанска дейност/определена база в България. Същата декларация е елемент от искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК;
- доказателства относно представителната власт на лицето/ лицата, подписали горната декларация;
- договор, фактури и други документи доказващи  размера, основанието за реализиране и вида на дохода. В чл. 138, ал. 2 от ДОПК има посочени примерни доказателства според вида на дохода, като изрично в чл. 138, ал. 3 е посочено, че могат да се приложат и всякакви други документи, стига същите да могат да послужат за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход;
- пълномощно, при подаване на искането чрез пълномощник, както и доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, извършили упълномощаването.

След подаване на искането и доказателствата към него компетентната НАП извършва проверка и в 60-дневен срок от подаване на искането се произнася дали има основания за прилагане на СИДДО. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Непроизнасянето в 60-дневен срок от подаване на искането се смята за становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО (чл. 141, ал. 2, изр. второ от ДОПК). От датата на издаване на становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО или датата на изтичане на 60-дневния срок при непроизнасяне по искането се счита, че са изпълнени изискванията за прилагане на СИДДО (т.е. необлагане на дохода от възнаграждения за технически услуги).

Когато на чуждестранното лице се изплаща доход въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 за прилагане на СИДДО се подава еднократно. В този случай чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на декларираните вече обстоятелствата в 30-дневен срок от настъпването им.


__________________________

[1] Декларацията може да изтеглите тук >>>