Разпределяне на дивидент към собственик на българско дръжество от Обединеното кралство

Съгласно посочените данни отговарям по  принцип:

Приложение на ЗКПО

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗКПО с данък при източника се облагат дивидентите, разпределени от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната. В чл. 5 от СИДДО между двете държави е посочено, кога е налице място на стопанска дейност. Поради липса на данни в запитването, не мога да определя какво е приложимо за фирмата от Обединеното кралство, но текстът е ясен и може да бъде приложен от фирмата;
2/ В ЗКПО са предвидени изключенията, които са посочени в чл. 194, ал. 3 от ЗКПО. Към изключенията се отнасят дивидентите, които се разпределят в полза на:
а/ местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
б/ договорен фонд;
в/ чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз (ЕС), или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

В поставения въпрос няма данни изключенията да са приложими за дружеството в България, както и няма данни дивидентите да са реализирани от чуждестранното дружество чрез място на стопанска дейност в България, за да се приложи чл. 194, ал. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 197 от ЗКПО.  

Когато има данни, че изключенията са неприложими или има данни, че чуждестранното лице от Обединеното кралство придобива дивидентите, поради притежаването на място на стопанска дейност в България, то българското дружество трябва да удържи данък при източника, но не повече от 5% от брутната сума на дивидентите, съответно 15% от брутната сума на дивидентите, когато тези дивиденти са платени от доходи (включително и печалби), придобити пряко или непряко от недвижимо имущество по чл. 6 във връзка с чл. 10, ал. 2, б. „б“, т. „i“ от СИДДО с източник инвестиционно образувание, което разпределя ежегодно по-голямата част от тези доходи и чиито доходи от такова недвижимо имущество са освободени от облагане с данък /чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 194, ал. 2 от ЗКПО/.

Това означава, че при разпределяне на дивидент от дружество, регистрирано в България, към дружество (собственик на капитала) от Обединеното кралство се дължи данък при източника в размерите, посочени  в чл. 194, ал. 1 от ЗКПО.
 
Приложение на СИДДО:

Съгласно чл.13 от ЗКПО, когато има сключено СИДДО се прилагат и разпоредбите на  СИДДО, които са с по-голяма сила от ДОПК.

Въз основа на данните, посочени в запитването  може да се направи извода, че дружеството – притежател на дивидентите, е местно лице на Обединеното кралство и няма данни същото да е пенсионна схема или инвестиционно образувание или да има място на стопанска дейност в България и на основание на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2, б. „б“, т. „i“ от СИДДО между двете държави, България следва да освободи от облагане доходите от дивиденти, разпределени от българското дружество в полза на дружеството, местно лице на Обединеното кралство.

Редът за удостоверяване основанията за прилагане на СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните доходи от източник в страната. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, когато начисленият данък не надвишава 5% от брутната сума на дивидентите, съответно 15% от брутната сума на дивидентите, когато тези дивиденти са платени от доходи (включително и печалби), придобити пряко или непряко от недвижимо имущество по смисъла на чл. 6 от инвестиционно образувание от СИДДО, което разпределя ежегодно по-голямата част от тези доходи и чиито доходи от такова недвижимо имущество са освободени от облагане с данък.

С оглед ползване на облекченията по СИДДО с Обединеното кралство чуждестранното лице следва да спазва изискванията на чл. 135 и следващите от ДОПК. Съгласно изискванията на чл. 137 от ДОПК за удостоверяване на качеството местно лице на Обединеното кралство за целите на СИДДО, то фирмата от Обединеното кралство следва да се представи удостоверение за местно лице, издадено от компетентния за това орган във Великобритания, отнасящо се за периода, в който доходите са били реализирани, а обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 следва да се декларират в България от чуждестранното лице.

Когато общият размер на доходите с източник в България, начислени в полза на чуждестранното лице от един платец, не надвишава 500000 лв. годишно, то обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на доходите, който съхранява представените доказателства. В този случай платецът на дохода е задължен да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация (по чл. 142, ал. 5 от ДОПК) в териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите. Когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват с подаване на искане по образец пред териториалната дирекция на НАП по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

Когато данъкът при източника е вече удържан и внесен, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват в процедура по прихващане или възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК. Производството започва с подаване на искане за прихващане или възстановяване пред НАП. Към искането е необходимо да се приложат доказателства, които удостоверяват, че са налице основанията за прилагане на СИДДО. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, освен ако в същия срок не е възложена ревизия.

В този смисъл е и практиката на НАП.