Издаване на протокол по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС при фактура от швейцарска фирма и удържане на данък при източника

Съгласно чл. 141 от Търговския закон дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя и той организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание. Страни по взаимоотношенията във връзка с представителството и управлението на дружеството са управителят и самото дружество и те се уреждат с договор за възлагане на управлението, по който може да бъде договорено възнаграждение. Правата и задълженията, които лицето има като управителл и дейността по управлението, която той извършва, произтичат от договорните отношения на физическото лице - управител и дружеството и, когато за тези дейности се дължи възнаграждение, то представлява изцяло разход на дружеството. Поемането на разхода за възнаграждение на управителя, частично или изцяло, от друго дружество би било неправомерно прехвърляне на разходи, което е некоректно както от счетоводна, така и от данъчна гледна точка. Няма пречка обаче да се договори изплащането на възнаграждението или на част от него да бъде извършено от трето лице, например от дружеството майка. В този случай за дъщерното дружество възниква задължение за възстановяване на суми, платени от трето лице за негова сметка и взаимоотношенията между двете дружества не формират приходи и разходи, а само разчет.

Предвид горното взаимоотношенията между дружеството – майка и дъщерното дружество по изплащане възнаграждението на управителя на второто не представляват доставка по смисъла на ЗДДС. Издадената от швейцарското дружество фактура следва да се третира единствено като търговски документ, удостоверяващ дължимо плащане, но не и като документиране на получена доставка на услуга, която да се изследва за приложимост на текстовете на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС за евентуално наличие на задължение за самоначисляване на ДДС от получателя.

Изложените аргументи са в сила и при определяне на данъчното третиране на изплащаната сума за целите на подоходното облагане. Тъй като тя не предствалява доход от извършена от швейцарското дружество услуга, а възстановяване на сума, платена за сметка на друго лице, разпоредбите на ЗКПО относно дължимост на данък при източника са неприложими. Както вече беше посочено, сумата представлява плащане на възнаграждение по договор за управление и приложение намират разпоредбите на ЗДДФЛ относно облагане доходите на физическите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/ изплатени от местни лица, са от източник в България и, когато управителят не е местно лице за данъчни цели в България, доходът е облагаем с окончателен данък по чл. 37 ал. 1 т. 9 от ЗДДФЛ. На облагане с окончателен данък подлежи пълната сума на възнаграждението по договора за управление, без значение от факта, че 50% от нея се изплащат от швейцарското дружество за сметка на българското. Тъй като данъчно задължено лице за окончателния данък е физическото лице – управител на дружеството, за определяне приложимостта на евентуално преференциално данъчно третиране на дохода съгласно международен договор следва да се има предвид наличието и разпоредбите на СИДДО между България и държавата, на която управителят е местно лице за данъчни цели. Ако приемем, че това е Швейцария, съгласно чл. 16 от СИДДО с тази държава директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Следователно, доходът подлежи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37 ал. 1 т. 9 от ЗДДФЛ, а физическото лице – получател на дохода при облагане на световния си доход в Швейцария може да ползва предвидения в спогодбата метод за избягване на двойното данъчно облагане, който съгласно чл. 23, т. 2 буква „а” е освобождаване с прогресия.
 

На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното физическо лице се издава удостоверение за внесен по реда на този закон данък. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена, или подлежи на подаване, данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ.
 

С уважение:

Нормативна рамка:

Документи:

- ГДД по чл. 55 от ЗДДФЛ

Вижте ГДД по чл. 55  тук >>>

- ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ

Вижте ГДД по чл. 50 тук >>>