Данък при източника по доставка на софтуерни лицензи към казахстанско дружество

1/ Отношенията по избягване на двойното данъчно облагане между българското дружество като доставчик и дружеството в Казахстан като получател на софтуерните продукти се уреждат в „Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото“ - /Обн., ДВ, бр. 106 от 9.09.1998 г., в сила от 24.07.1998 г./. 

Справка: https://www.portalschetovodstvo.bg/siddo-s-kazahstan-22785.htm

2/ Съгласно посоченото във въпроса случаят е следният: българското дружество има сключени два договора с казахстанско дружество, а именно:
а/ договор за доставка на софтуерни лицензи, облагането на плащането по който е уредено в правилата за облагане на авторски и лицензионни възнаграждения, посочени в чл. 12, ат. 1 и т. 2 от Спогодбата; и
б/ договор за техническа поддръжка на софтуер, облагането на плащането по този договор е подчинено също на правилата на облагане на авторски и лицензионни възнаграждения, съгласно чл. 12, т. 4 от Спогодбата.

По мое мнение за втория договор не може да се прилагат правилата за облагане доходите от трудово правоотношение, посочени в чл. 15 от СИДДО по отношение на поддръжката.

3/ Според Спогодбата облагането на авторски и лицензионни възнаграждения, каквито са софтуерните продукти, попада под режима на чл. 12, т. 2 от Спогодбата:
“2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения.“

Но в чл. 24, т. 1, б. “а“ от Спогодбата е посочено, че:
„В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва: а) когато местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Казахстан, България ще приспадне от данъка върху дохода или имуществото на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Казахстан. Това приспадане обаче в никой случай няма да надвишава тази част от данъка върху дохода или имуществото, който е изчислен, преди да е извършено приспадането, и който се отнася до дохода или имуществото, които могат да бъдат обложени с данък в Казахстан.“

При тълкуване на разпоредбите на чл. 12, т. 2 и на чл. 24, т. 1, б. “а“ от Спогодбата не мога да бъда сигурна, че размерът на данъка, удържан по реда на чл. 24, т. 1, б. “а“, ще бъде съобразен с посочения размер в чл. 12, т. 2, защото чл. 24, т. 1, б. “а“ урежда облагането на всички случаи, а чл. 12, т. 2 урежда конкретно облагането на авторски и лицензионни възнаграждения.

4/ За това Ви препоръчвам, на основание чл. 135 от ДОПК да отправите запитване до НАП относно прилагането на чл. 12, т. 2 или чл. 24 от Спогодбата във Вашия случайна. Контролът се осъществява от НАП и затова предварителното запитване ще Ви даде възможност да съберете необходимите документи, които НАП може да Ви препоръча.

Препоръчвам и на фирмата от Казахстан да направи запитване до данъчните си органи относно приложението на чл. 12, т. 2, във връзка с чл. 24  от Спогодбата.  

Спогодбата е сключена през 1997-1998 г. и е възможно да има различно виждане днес на съдържанието на посочените текстове.