Разходи за услуги, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО

Много често в ревизионни производства, включващи установяване на задължения, както по ЗДДС, така и по ЗКПО, данъчната администрация оспорва реалността на извършени услуги на дадено ревизирано лице (РЛ) и освен, че не признава приспаднатия по тях данъчен кредит (ДК), съответно увеличава данъчния финансов резултат на въпросното лице със сумата на отчетените разходи на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗКПО като разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.  
 
 
В такива случаи възниква въпросът, въпреки предоставените първични счетоводни документи и правилното им отразяване в счетоводството на дружеството, може ли да бъде оспорена документалната обоснованост на стопанските операции за целите на чл. 10 от ЗКПО.
 
Този въпрос е бил разглеждан от ВАС в решение № 96 от 04.01.2018 г. Според изложената в него фактическа обстановка РЛ е осчетоводило разходи за външни услуги по подробно изброени фактури от определени доставчици, с които е намалило финансовия си резултат за 2007 г.
 
По време на ревизията приходните органи приемат, че издадените от гореизброените доставчици фактури не доказват реално извършени доставки на услуги и в тази връзка не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени стопански операции, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, във вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО е преобразуван СФР за д. п. 2007 г. в посока увеличение
    
В подкрепа на твърденията си, че услугите по издадените фактури действително са извършени, от страна на РЛ са представени копия на фактурите и фискални бонове, договори за поръчка и счетоводни документи.
 
     
Фактическото извършване на конкретните услуги /инженеринг на машини и съоръжения, електро услуги, ремонт на трафомашина, изваряване на трафомасло, пакетиране, консултантски и посреднически услуги, автосервизна поддръжка, металообработване на машини и съоръжения и други/ не може да бъде удостоверено единствено с наличието на договори и издадени фактури. Доставката на услуги представлява фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност, и извършването им би могло да се докаже със счетоводни документи, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, описи и др. Такива писмени документи не са представени нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство. Следователно, липсват доказателства за конкретизация на възложените услуги, както и такива за предаване на резултата от възложените услуги от изпълнителя на възложителя, за да се приеме, че доставките по описаните фактури са действително извършени от доставчиците.
 
 
Съобразно така формирания извод, ВАС е потвърдил РА за законосъобразно издаден в тази му част предвид приложението на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
 
Подобен на горепосочения казус е разгледан в Решение N: 12779 oт 25.10.2017 г. на ВАС. В него обаче става въпрос за разходи за гориво, резервни части и ремонт на влекач. Във въпросното решение ВАС е разгледал РА, с който на определено РЛ е отказано ДК по фактури с горепосочения предмет и съответно е приел разходите по тези фактури за документално необосновани и е увеличил данъчния финансов резултат на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
 
ВАС приема за принципно правилно становището на по-долната инстанция, че само и единствено фактурата не е достатъчно доказателство /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "Genius Holdig“/.
 
 
Във връзка с доставките на гориво по делото са представени товарителници, пътни листове и стокови разписки, подписани от доставчик и получател. Според данните в пътните листове горивото е зареждано с цистерна за светли горива, за ползването на която доставчикът има сключен договор за наем представен по делото. Представено е и свидетелство за регистрация част І на посочения товарен автомобил като собствен на въпроснта фирма.
    
Чрез свидетелските показания е изяснен механизмът на доставките, според който горивото е зареждано в базата на доставчика, в която са се намирали резервоарите и към тях бензиноколонка. Според показанията на свидетеля при доставките е представян документ за качество. Акцизен данъчен документ е представен по делото.
 
 С оглед така установените факти ВАС намира за неправилен извода на първоинстанционният съд, че не е доказано осъществяването на доставките на гориво по издадените на ревизираното дружество фактури, като споделя изцяло така направения извод и от друг състав на Върховния административен съд при същите фактически установявания (решение № 3363/ 24.03.2016 г. по адм.д. № 167/ 2015 г.).