Прилагане на изискванията за документална обоснованост съгласно ЗКПО при извършване на търговия чрез Интернет
Отговор, предоставен отБойчо Момчилов
Още за ЗКПО:
В момента в търговията чрез Интернет особена популярност придобива т. нар. „дропшипинг” модел, чрез който дадено дружество може да обяви за продажба на някои Интернет сайт стока, която не притежава и която впоследствие ще закупи от друг сайт при поръчка от краен клиент. След като краен клиент поръча и плати съответната стока, дружеството изпраща заявка към доставчика с нареждане той да я изпрати на адреса на клиента. В такива случаи обаче, доставчиците обикновено не издават фактури за покупките, извършени от техните сайтове.
Поради тази причина възникват въпроси как следва да бъдат документирани осъществяваните покупки и продажби и с какви доказателства биха могли да се обосноват разходите за закупуване на стоките за целите на документалната обоснованост по реда на чл. 10, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Така поставеният въпрос е свързан с прилагането на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 на същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Следва да се отбележи, че ЗСч има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Подобни статии
29Юни2020
За предвидените в българското законодателство мерки за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, т. нар. план BEPS на ОИСР - част II
от Бойчо Момчилов
29 Юни 2020
10Февр2020
Становище относно изпълнение на изискването за инвестиране на преотстъпен корпоративен данък по чл. 189 б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО
от PortalSchetovodstvo.bg
10 Февр 2020
19Юни2019
Относно проверките на НАП за значими количества материални запаси по балансите на предприятията, в сравнение с приходите от продажби
от Евгени Рангелов
19 Юни 2019
30Май2019
Промени в реда за облагане, деклариране и внасяне на данъците по ЗКПО при заличаване на ДЗЛ
от Евгени Рангелов
30 Май 2019
05Апр2019
Oпределяне на пазарна лихва по заеми между свързани лица (нефинансови предприятия)
от Бойчо Момчилов
05 Апр 2019