Регулиране на слабата капитализация – чл. 43 от ЗКПО, попълване на помощна справка - част I

 
Регулирането на слабата капитализация се изразява в това, че част или всички разходи за лихви на дадено предприятие не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези разходи.

Това означава, че чрез регулиране на счетоводния финансов резултат с разходи, признати за данъчни цели в година, различна от тази на счетоводното им отчитане, ще доведе до формиране на намаляема данъчна временна разлика, т.е. ще се наложи отчитането на отсрочен данъчен актив, разбира се само до степента, до която ръководството счита, че предприятието ще реализира печалба, за да го използва в бъдеще. За целта следва да се приложат изискванията на МСС 12 Данъци върху дохода, респективно СС 12 Данъци от печалбата.

Данъчната временна разлика ще бъде разходът, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване предвидени в данъчния закон.

Практически това означава, че с разход, непризнат за данъчни цели се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане и се намалява при настъпване на определените в закона условия. В практиката това се нарича обратно проявление да намаляемата данъчна временна разлика.
 
Материята за регулирането на слабата капитализация е регламентирана в чл. 43 от ЗКПО. В практиката неговото приложение поражда множество въпроси и казуси. За приложимостта на разпоредбата на този член е важно да се установи, дали за целите на данъчното облагане е налице слаба капитализация на предприятието и да се изясни вероятността за задължителна регулация на счетоводния финансов резултат по реда, предвиден в закона.

Методологията в закона е представена посредством математически формули, като целта е по-лесно възприемане и усвояване.

 
ПК1 + ПК2  СК1+ СК2 ,
           2                     2
където:
ПК1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година;
ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на теку­щата година;
СК1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година;
СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.
 
Целта на така въведените средни аритметични величини за определянето на собствения и привлечения капитал, като се вземат състоянието им в началото и в края на отчетния период, е подобряване и повишаване на обективността на методологията за определяне на капитализацията на предприятието.

Ако при съизмерване на горепосочените финансови показатели на предприятието и допустимите от да­нъчния закон норми се установи, че е налице слаба капитализация на предприятието, т.е. привлеченият капитал е по-голям от тройния размер на собствения капитал, тогава ще се приложи разпоредбата на ал. 1 от чл. 43 на същия закон.


От друга страна за понятието “Собствен капитал” няма легална дефиниция в данъчния закон, поради което може да се определи съгласно счетоводното законодателство, като включващ: записан капитал; премии от емисии; резерв от последващи оценки; резерви (законови резерви; резерв, свързан с изкупени собствени акции; резерв съгласно учредителен акт; други резерви); натрупана печалба (загуба) от минали години; текуща печалба (загуба).



Следващият етап от режима на слаба капитализация е процесът на изчисляване на непризнатите за данъчни цели разходи за лихви. Този етап на практика се дефинира като същински етап от режима, докато описаните два предходни етапа, които не отстъпват по значимост, имат подготвителен характер.

С чл. 43, ал. 1 на ЗКПО е дадена следната формула за определяне на размера на непризнатите за данъчни цели разходи за лихви:
 
НРЛ = РЛ – ПЛ – 0,75 х ФРПЛ,
където:
НРЛ са непризнатите разходи за лихви;
РЛ са разходите за лихви, определени по реда на чл. 43, ал. 3;
ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.

За коректните изчисления по формулата от значение е правилното определяне на всеки елемент от формулата. В практиката често се среща разходите и приходите от лихви да не са отчетени само в една счетоводна сметка, но и по други сметки, което изисква по-обстоен анализ и съответно обобщаване (групиранe) на всички разходи и приходи от лихви.

Базисната величина за определяне на счетоводния финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви (ФРПЛ) от формулата е счетоводният финансов резултат преди данъците от печалбата.


Непризнатите разходи за лихви, с които е преобразуван счетоводният финансов резултат в увеличение в годината на отчитането им, се признават за данъчни цели през следващите пет години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула:
 
ПРЛ = 0,75 х ФРПЛ + ПЛ – РЛ,
където:
ПРЛ са признатите разходи за лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви;
ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3 за текущата година.


Интересно е да се отбележи, че по силата на разпоредбата, формулирана в ал. 7 на чл. 43 от ЗКПО, разходите за лихви, отчетени в кредитните институции не се регулират по реда на ал. 1 - 6 от същия член на закона, т.е. при тях не намира приложение данъчните регламенти за слаба капитализация.