Признаване на разходи за построяване на сграда и ползван за нея данъчен кредит

Съгласно приложимото право - Закона за собствеността (ЗС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД); Закона за устройство на територията (ЗУТ) и приложимите подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тези закони, правото на строеж е самостоятелно ограничено вещно право, съгласно което носителят му не е юридически собственик на земята, но същото има право да построи (по стопански начин или чрез възлагане) определена сграда върху чуждата земя. След завършване на сградата, върху притежателя на правото на строеж преминава правото на собственост върху сградата, както и правото да се държи тя на територията на чуждата земя, както и да се ползва земята, доколкото това е необходимо за ползването на сградата – достъпът до нея, прокарването на водопроводна, електрическа и др. инсталации, за свързването на сградата с улични мрежи и др. подобни. Независимо от факта, че учредителят на правото на строеж остава собственик на земята, той не става собственик на построеното, тъй като собственикът е лицето, на което е учредено правото на строеж. Във Вашата конкретна фактическа обстановка, правото на строеж е прехвърлено от ЮЛ на ФЛ. Това означава, че построената сграда е собственост на ФЛ. Построяването на сградата от ЮЛ означава, че предприятието е извършило СМР дейности, които са от името и за сметка на ФЛ. Ето защо, за счетоводни цели ЮЛ следва да отчете приходи от предоставяне на СМР услуги, които ФЛ следва да заплати. Обикновено в подобни случаи се сключва договор за строителство между възложителя – ФЛ и изпълнителя – ЮЛ. Във Вашето запитване твърдите, че ЮЛ построява сграда по стопански начин. Предвид факта, че правото на строеж е притежание на ФЛ, то върху съответната земя не е възможно ЮЛ да построи по стопански начин сграда, която да остане собственост на ЮЛ. Ето защо предприятието – ЮЛ не може да представя построената сграда като актив в своите ГФО, което означава, че за същата не може да начислява както счетоводни, така и данъчни амортизации. Според нас дружеството е допуснало счетоводна грешка, като е признало сградата като свой актив, тъй като от правна гледна точка собствеността върху сградата преминава в притежателя на правото на строеж – тоест във ФЛ. Втората грешка е свързана с това, че дружеството не е документирало по надлежния ред извършването на СМР дейности по повод построяване на сградата и съответно по този начин е пропуснало да признае приходи от предоставяне на строителни услуги по реда на СС 11 Договори за строителство. В зависимост от документирането на договора за строителство, съответните строителни материали следва да бъдат отчетени или за сметка на предприятието – като част от себестойността на предоставената услуга, или за сметка на ФЛ, ако в договора за строителство е регламентирано, че последните се поемат от притежателя на правото на строеж.

Предвид липсата на надлежна документална обоснованост на реално осъществените стопански операции, за която пишем по-горе, не можем да дадем еднозначен отговор за правото на приспадане на данъчен кредит за ползваните в строителството строителни материали, стоки и услуги.

При положение, че в резултат на отстраняване на допуснатите счетоводни грешки, дружеството отчете данъчна печалба, следва да знаете, че по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗКПО данъчно задълженото лице може да пренася реализираните от него данъчни загуби през следващите 5 години, следващи годината на формиране на всяка една данъчна загуба. Данъчните загуби следва да се пренасят последователно до изчерпването ѝ, като данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. По силата на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба. За нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на Глава единадесета от ЗКПО, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

Още за СС 11:

Нормативна рамка

СС 11

ЗЗД

ЗСч

ЗКПО

Закон за устройство на територията