Прилагане на СИДДО с Франция при фактура от френски доставчик за авторски и лицензионни възнаграждения

Както правилно сте се ориентирали, съгласно чл. 10, ал. 2 от СИДДО между България и Франция авторски и лицензионни възнаграждения, които произхождат от едната договаряща държава (в случая България) и изплатени на местно лице на другата договаряща държава (в случая Франция) могат да се облагат в държавата на източника на дохода, като данъкът при източника не може да надвишава 5 на сто от брутната сума на възнагражденията. Изразът „могат да се облагат" не дава право на избор на платеца на дохода дали да удържи данък при източника или не, а само позволява на данъчната юрисдикция, от която доходът произхожда, да го обложи със собствен данък. Съответно за данъчно задълженото лице – платец на доход, е налице задължение да приложи вътрешното данъчно законодателство и да удържи данък, като евентуално приложи намалената данъчна ставка, предвидена в СИДДО.

Накратко, в случая за Вас като платец на доход възниква задължение да удържите данък при източника от името и за сметка на получателя на дохода, а ако получателят на дохода желае да се възползва от преференциалната данъчна ставка, предвидена в СИДДО, следва да спази процедурата за удостоверяване на основанията, предвидена в членове от 135 до 142 от ДОПК. Основанията за прилагане на СИДДО са посочени в чл. 136 от ДОПК, а именно, че получателят на дохода:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

В конкретния случай за прилагане на преференциална ставка на данъка за авторски и лицензионни възнаграждения в СИДДО между България и Франция не са посочени особени изисквания и основанието по т. 5 няма да се доказва.

Щом ще се ползва особеният ред по чл. 142, ал. 1 от ДОПК получателят на дохода следва да представи пред платеца следните документи:
- удостоверение, че е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната  година/ години, през която/ които е реализиран доходът;
- декларация, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност/определена база в България;
- доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, подписали горната декларация (най-често това е извлечение от търговския регистър на съответната държава).

 

Удостоверението за местно лице се издава от френската данъчна администрация. Декларацията от получателя на дохода, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България може да бъде свободен текст, а може да бъде използван и формулярът, който е част от искането за прилагане на СИДДО (стр. 4), което се подава пред ТД на НАП при прилагане на общия ред за удостоверяване на основанията. Искането може да бъде изтеглено от Интернет страницата на НАП тук: nap.bg/document?id=4737

Данъкът при източника се декларира с декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен доходът, и се заплаща в същия срок. В срок до 31 март на следващата година се подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК.

В случая данъкът при източника не може да бъде избегнат. Ако платецът на дохода пожелае да не удържи данъка и да го поеме за своя сметка, този счетоводен разход е непризнат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 8 от ЗКПО и със сумата се преобразува счетоводният финансов резултат в увеличение в ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

С уважение:

Още за СИДДО:

Нормативна рамка

ЗКПО

ДОПК

СИДДО с Франция

ЗДДФЛ