Oблагане по ЗДДС на комисионерски услуги, предоставени от туроператор регистриран за целите на ДДС в държава членка на ЕС

Според изложената в запитването фактическа обстановка дружество регистрирано за целите на облагане с ДДС в държава членка на ЕС и извършващо туроператорска дейност, е доставило някакъв вид комисионерски, посреднически услуги на дружество регистрирано за целите на ДДС в България.  
    
За така предоставените посреднически услуги, българското дружество заплаща такса 0,5% от цената на всяко настаняване. 
     
Въпросът е подлежи ли на облагане с ДДС така извършената доставка и следва ли българското дружество като получател на услугата да издаде протокол по чл 117 от ЗДДС.
 
На първо място следва да се има предвид, че фактическата обстановка е твърде неясна и лаконично описана. Поради обстоятелството, че не е приложен договор или други документи, от които да се направи извод относно характера и вида на доставките, съгласно действащото законодателство изразявам следното принципно становище:
 
За да преценим какво е законосъобразното данъчно третиране по ЗДДС на така предоставените услуги от дружеството – туроператор от ЕС, от съществено значение е в какво качество действа същото при предлагането на туристическите услуги.
 
Ако туроператорът предлага туристическите услуги от свое име, то към тази доставка би следвало да се приложи режима на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.
 
Ако туроператорът предлага туристически услуги от името и за сметка на друго лице, то услугите, извършени от него, ще се третират по общия ред за облагане с ДДС като посреднически услуги.
 
В своите становища НАП застъпва тази теза. В тези случаи естеството на предоставяната услуга е определящо за данъчното третиране на доставката. В този смисъл, когато данъчно задължено лице предоставя от името и за сметка на друго лице доставки на стоки и услуги във връзка с пътуване на пътуващо лице, от които пътуващото лице ще се възползва пряко, е приложима разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.). Т.е., това данъчно задължено лице не е доставчик по доставка на обща туристическа услуга, която да бъде обложена по реда на Глава шестнадесета “Туристически услуги” на ЗДДС, а същото действа като посредник. В този случай за целите на ЗДДС са налице две доставки:
- между доверителя и третото лице,
- между посредника (довереника) и доверителя.
 
В случай че за доставката между доверителя и трето лице са изпълнени условията на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, между тези две лица би била налице доставка на обща туристическа услуга. Между данъчно задълженото лице (посредника/ довереника) и доверителя е налице доставка на посредническа услуга, по която изпълнител е посредникът, а получател - доверителят. Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие на доставката между доверителя и третото лице. Данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на посредника/довереника.

Предвид изложеното, определящото в случая е от чие име действа лицето, което предоставя услугата на третото лице. В случай че предоставя услугата от свое име, ще следва да приложи режима на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, а ако я предоставя от името на дружеството в България – следва да приложи режима на чл. 136, ал. 3 от закона.
 
В повечето случаи туроператорите извършват посреднически услуги от името на хотелиери. В такива случаи мястото на изпълнение на така предоставените посреднически услуги се определя съгласно чл 21 ал 2 от ЗДДС. Съгласно тази норма, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
 
Tака съгласно горецитираната норма местоизпълнението на услугата ще е в България, където е установен нейният получател – данъчно задължено и регистрирано за целите на ДДС търговско дружество.
 
Същевременно ще са изпълнение и останалите изисквания на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС за наличието на обърнато данъчно задължение към получателя на услугата – същата, освен такава с място на изпълнение в България, не е сред посочените като освободени доставки, а извършителят и е данъчно задължено лице, установено извън територията на нашата страна.
 
Ето защо за получената посредническа услуга българското дружество трябва да издаде протокол с реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и да си самоначисли данък със ставка 20 на сто. Същият освен задължение към бюджета, се явява и с право на данъчен кредит за хотелиера, тъй като услугата подържа връзка с извършвани от същия облагаеми доставки на услуги по настаняване.