Въвеждане в дневник за покупките на фактури за получени от Китай услуги

Когато данъчно задължено лице получава услуги от ЕС или трети страни, следва да провери дали данъкът по тази доставка е изискуем от получателя по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона. Условията данъкът да е изискуем от получателя са:
1. Доставчикът да е данъчно задължено лице, неустановено в страната;
2. Доставката на услуга да е с място на изпълнение в страната;
3. Доставката на услуга да е облагаема.
 
В случая доставчикът е от Китай, което означава, че първото условие е изпълнено.
 
Тъй като от въпроса не става ясно естеството на услугите, следва сами да определите къде е мястото им на изпълнение. В ЗДДС мястото на  изпълнение за услугите е регламентирано в чл. 21 – чл. 24.  
 
Ако мястото на изпълнение на услугата се определя в страната, тогава ще бъде изпълнено и второто условие.
 
Ако доставката е облагаема, тогава всички условия на чл. 82, ал. 2, т. 3 ще са изпълнени и данъкът ще е изискуем от получателя /българското дружество/. Той ще е длъжен да си самоначисли данъка с протокол по чл 117 от закона и да го отрази в дневниците.
 
Ако някое от условията на чл. 82, ал. 2 не е изпълнено, българското дружество няма да има задължение за издаване на протокол и начисляване на данък.
 
Чуждестранните фактури не са данъчни документи, издадени по реда на ЗДДС, затова не е необходимо да се отразяват в дневника за покупки. Документът, който се отразява в дневниците, е протоколът по чл. 117.