Доказване на обстоятелства за прилагане на СИДДО

Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е разписана в глава шестнадесета, раздел ІІІ, членове от 135 до 142 на ДОПК. Основният принцип за прилагане на данъчните спогодби и ползване на предвидените в тях облекчения е дефиниран в чл. 135, ал. 2 и гласи, че спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
 
Основанията за прилагане на СИДДО са изчерпателно изброени в чл. 136 от ДОПК и освен изискването чуждестранното лице да е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО, което се удостоверява от чуждата данъчна администрация, следва:
- лицето да е действителен притежател на дохода от източник в Република България по смисъла на чл. 136а от ДОПК;
- лицето да не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
- да са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Всички тези основания следва да се удостоверят с документите, посочени в чл. 137 и 138 от ДОПК.
 
Общият ред за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО предвижда попълване на искане по образец и представянето му в териториалната дирекция на НАП по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. За удостоверяване на обстоятелства за доходи, реализирани по договори с продължително действие или за доходи, реализирани от едно и също лице на еднакво основание, е предвиден облекчен режим и съгласно разпоредбата на чл. 140 от ДОПК в тези случаи искане, съответно и приложените към него доказателства, се подават еднократно. Чуждестранното лице е задължено да уведоми териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 138 от ДОПК в 30-дневен срок от настъпването им.
 
В чл. 142, ал. 1 от ДОПК е предвиден особен ред за удостоверяване на основанията, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно. В този случай обстоятелствата по чл. 136 от кодекса се удостоверяват пред платеца на дохода и искане по чл. 137, ал. 1 към ТД на НАП не се подава. Обръщаме внимание, че прилагането на особения ред по чл. 142, ал. 1 от ДОПК не отменя изискванията за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО, както бяха посочени по-горе, а само облекчава процедурата – документите не се представят в ТД на НАП, а остават на съхранение при платеца на дохода. При прилагане на особения ред за удостоверяване на основанията и съгласно чл. 142, ал. 5 от ДОПК платецът на дохода декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения чрез подаване на декларация по образец.

С уважение:

Фактури за наем на ресторант, нает и отдаден под наем от българска фирма в Италия