Фактури за наем на ресторант, нает и отдаден под наем от българска фирма в Италия

Съгласно чл. 4 от СИДДО с Италия изразът "място на стопанска дейност" по смисъла на тази спогодба означава определено място, посредством което предприятието осъществява цялостно или частично своята дейност. Изразът "място на стопанска дейност" обхваща по-специално седалище на управление; филиал; бюро; фабрика; ателие; мина; кариера и всяко друго място за извличане на природни ресурси; строителен или монтажен обект, чиято продължителност е повече от 12 месеца. За да се формира място на стопанска дейност в Италия е необходимо не само да е налице фиксирано място в Италия с определена степен на постоянство – недвижим имот и материални активи, с които да се извършва стопанска дейност, а също и персонал, който да е свързан с това място и който да осъществява въпросната стопанска дейност. В случая българската фирма разполага на територията на Италия само с активи – недвижим имот и движими вещи, които отдава под наем на италианска компания. Съответно стопанската дейност, в която се използват въпросните наети активи, се извършва от италианската фирма, а не от българската и за българската фирма не възниква място на стопанска дейност в Италия.
 
В този случай доходите вероятно ще попаднат в обхвата на чл. 5 от спогодбата, съгласно който доходите, които местно лице на едната договаряща държава получава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава. Изразът "недвижимо имущество" се определя в съответствие със законодателството на договарящата държава, в която се намира имуществото, т.е. в случая съгласно италианското законодателство. Тези разпоредби се прилагат спрямо доходи от пряко използване, даване под наем или аренда, както и от всяко друго използване на недвижимото имущество и са валидни включително и за доходи от недвижими имущества на предприятия. Приложими са също и разпоредбите на чл. 21 от спогодбата, съгласно които доходът е облагаем в Италия. В този случай и съгласно чл. 22 от спогодбата при облагане на световния доход на лицето в България се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „Освобождаване с прогресия”.
 
За целите на ЗДДС и в съответствие с разпоредбите на директива 2006/112/ЕС мястото на изпълнение на наемната услуга в случая се определя по реда на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, който възпроизвежда изцяло разпоредбите на чл. 47 от директивата, и е там, където се намира недвижимият имот, т.е. в Италия. В тези случаи относно облагаемостта на доставката и задълженията за начисляване на данъка са в сила разпоредбите на италианското ДДС-законодателство.

С уважение: