Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Данъчно облагане на доходите на сърбин с договор за управление и контрол в България

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 21 Дек 2017 favorite
Въпрос:

ЕООД е регистрирано в България. Собственик е сръбски гражданин. Същият получава суми по договор за управление и контрол. Лицето рядко пребивава в България, извършва дейността си основно дистанционно. Осъществяваната дейност също не е с източник България – тоест лицето купува стоки от Италия и ги изнася в Сърбия. Как би следвало да се облага лицето за получените доходи по договор за управление? Следва ли да попадне в обема на чл. 37 от ЗДДФЛ? Ако попада в тази хипотеза би ли следвало да се приложи Спогодбата между България и Република Югославия и, ако да, – какво произтича от нея. Чл. 14, ал. 1 от спогодбата би ли следвало да се прилага в този случай и, ако да – означава ли, че не би следвало да удържам данък, а лицето следва да го декларира в Сърбия? Какво е моето задължение за подаване на декларации в този случай? Декларация чл.142, ал. 5 от ДОПК или друга? Или ако има няакви други задължения, които произтичат?


Отговор:
Щом физическото лице не е местно за данъчни цели в България по смисъла на чл. 4 и 5 от ЗДДФЛ, получените от него възнаграждения по договор за управление на българско търговско дружество попадат в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, когато не са реализирани чрез определена база в страната. На това основание възнагражденията са облагаеми с окончателен данък върху брутната сума на дохода. Данъчната ставка е 10%.

Съгласно чл. 16 от СИДДО с Югославия директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на член на управителен съвет или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. В този случай не е предвидена преференциална ставка на данъка и доходът се облага по общия ред, предвиден в данъчното законодателство на държавата - източник на дохода.

Разпоредбата касае доходи, получени както от физически, така и от юридически лица, които са местни за данъчни цели на едната от договарящите държави, в качеството им на членове на управителен орган на дружество, което е местно лице за данъчни цели на другата договаряща държава. Тъй като в повечето случаи е трудно да се установи къде точно се извършват услугите, с нормата се приема, че тези услуги се извършват там, където е установено дружеството. Следва да обърнем внимание, че в обхвата на разпоредбата изрично са включени не само възнагражденията на членове на управителни съвети на дружества, но и възнагражденията на членове на всеки подобен орган на дружество, какъвто представлява управителят на дружество с ограничена отговорност.

Тъй като съгласно цитирания текст на СИДДО с Югославия не са предвидени данъчни преференции при облагането на въпросния доход при източника в България, разпоредбите на глава шестнадесета, раздел ІІІ „Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица” от ДОПК са неприложими, т.е. декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК не се подава. За удържания окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ се подава декларация по чл. 55 от закона. На основание чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ доходът се включва в справката за изплатените през годината доходи, която се подава до 15-ти март на следващата година. За внесения данък лицето може да поиска издаване на удостоверение от компетентната НАП на основание чл. 58 от ЗДДФЛ.

С уважение:


Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x