Данъчно облагане на доходите на сърбин с договор за управление и контрол в България
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
ЕООД е регистрирано в България. Собственик е сръбски гражданин. Същият получава суми по договор за управление и контрол. Лицето рядко пребивава в България, извършва дейността си основно дистанционно. Осъществяваната дейност също не е с източник България – тоест лицето купува стоки от Италия и ги изнася в Сърбия. Как би следвало да се облага лицето за получените доходи по договор за управление? Следва ли да попадне в обема на чл. 37 от ЗДДФЛ? Ако попада в тази хипотеза би ли следвало да се приложи Спогодбата между България и Република Югославия и, ако да, – какво произтича от нея. Чл. 14, ал. 1 от спогодбата би ли следвало да се прилага в този случай и, ако да – означава ли, че не би следвало да удържам данък, а лицето следва да го декларира в Сърбия? Какво е моето задължение за подаване на декларации в този случай? Декларация чл.142, ал. 5 от ДОПК или друга? Или ако има няакви други задължения, които произтичат?
ЕООД е регистрирано в България. Собственик е сръбски гражданин. Същият получава суми по договор за управление и контрол. Лицето рядко пребивава в България, извършва дейността си основно дистанционно. Осъществяваната дейност също не е с източник България – тоест лицето купува стоки от Италия и ги изнася в Сърбия. Как би следвало да се облага лицето за получените доходи по договор за управление? Следва ли да попадне в обема на чл. 37 от ЗДДФЛ? Ако попада в тази хипотеза би ли следвало да се приложи Спогодбата между България и Република Югославия и, ако да, – какво произтича от нея. Чл. 14, ал. 1 от спогодбата би ли следвало да се прилага в този случай и, ако да – означава ли, че не би следвало да удържам данък, а лицето следва да го декларира в Сърбия? Какво е моето задължение за подаване на декларации в този случай? Декларация чл.142, ал. 5 от ДОПК или друга? Или ако има няакви други задължения, които произтичат?
Отговор:
|
Щом физическото лице не е местно за данъчни цели в България по смисъла на чл. 4 и 5 от ЗДДФЛ, получените от него възнаграждения по договор за управление на българско търговско дружество попадат в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, когато не са реализирани чрез определена база в страната. На това основание възнагражденията са облагаеми с окончателен данък върху брутната сума на дохода. Данъчната ставка е 10%.
Съгласно чл. 16 от СИДДО с Югославия директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на член на управителен съвет или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. В този случай не е предвидена преференциална ставка на данъка и доходът се облага по общия ред, предвиден в данъчното законодателство на държавата - източник на дохода. Разпоредбата касае доходи, получени както от физически, така и от юридически лица, които са местни за данъчни цели на едната от договарящите държави, в качеството им на членове на управителен орган на дружество, което е местно лице за данъчни цели на другата договаряща държава. Тъй като в повечето случаи е трудно да се установи къде точно се извършват услугите, с нормата се приема, че тези услуги се извършват там, където е установено дружеството. Следва да обърнем внимание, че в обхвата на разпоредбата изрично са включени не само възнагражденията на членове на управителни съвети на дружества, но и възнагражденията на членове на всеки подобен орган на дружество, какъвто представлява управителят на дружество с ограничена отговорност. Тъй като съгласно цитирания текст на СИДДО с Югославия не са предвидени данъчни преференции при облагането на въпросния доход при източника в България, разпоредбите на глава шестнадесета, раздел ІІІ „Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица” от ДОПК са неприложими, т.е. декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК не се подава. За удържания окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ се подава декларация по чл. 55 от закона. На основание чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ доходът се включва в справката за изплатените през годината доходи, която се подава до 15-ти март на следващата година. За внесения данък лицето може да поиска издаване на удостоверение от компетентната НАП на основание чл. 58 от ЗДДФЛ. С уважение: ![]() ![]() |
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
15Февр2023
Протокол по чл. 117 при продажба на софтуерни услуги от българско дружество с наето ФЛ от Индия
от Алиция Профирова
на 15 Февр 2023
07Февр2023
Деклариране у нас на изплатен доход на лице, местно за Унгария
от Елена Илиева
на 07 Февр 2023
01Февр2023
Прилагане на СИДДО при получаване на консултантски услуги от австрийски гражданин
от Христо Досев
на 01 Февр 2023
08Дек2022
Разпределяне на дивидент към собственик на българско дръжество от Обединеното кралство
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Дек 2022
07Дек2022
Данък при източника при получаване на услуги от датско адвокатско дружество
от Елена Илиева
на 07 Дек 2022
05Окт2022
Данък при източника по доставка на софтуерни лицензи към казахстанско дружество
от проф. д-р Любка Ценова
на 05 Окт 2022

