Заплащане на обезщетение за неползван отпуск от 2018 г.

Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор, като без значение е основанието на което прекратяването е извършено.

Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за  неизползвания платен годишен отпуск се дължи за изплащане не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Трудовите спорове се разглеждат от съдилищата. При трудови спорове, които касаят парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред или в случая това е дата 01.07.2018 г. Срокът, в който може да се предяви иск, е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

С оглед на описаната ситуация работодателят дължи обезщетение за неползван платен отпуск на работничката или служителката.

С уважение:

Още за обезщетение за неползван отпуск:

Обезщетение за неползван платен годишен отпуск при преназначаване на служител