Обезщетения при прекратяване на трудов договор

По първия въпрос: Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Следващата разпоредба (чл. 222, ал. 4 КТ) отнася това правило и към случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО.

Следователно, за да възникне правото на това обезщетение, към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят следва да е придобил право на пенсия (в случая, по чл. 68а КСО) и да има необходимия брой прослужени години при работодателя. Обикновено не се налага специално доказване на придобитото право на пенсия пред работодателя, защото и двата компонента, от които зависи то, са му „служебно“ известни. Информация за възрастта на работника или служителя се съдържа в документите в трудовото досие, а за трудовия и осигурителен стаж – в трудовата книжка. Не е необходимо правото на пенсия да е реално упражнено, достатъчно е то да е само придобито. Затова и законът не предвижда работникът или служителят да представя пред  работодателя си разпореждането, с което евентуално му е отпусната пенсия. Ако все пак работодателят по някаква причина не разполага с цялата необходима информация за предходния стаж на лицето по други правоотношения, респ. не може да направи сам преценка дали е придобито право на пенсия, няма пречка да се изискват документи, удостоверяващи тези обстоятелства, преди да се пристъпи към изплащане на обезщетението.

По втория въпрос: Принципът е, че всички обезщетения, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва (чл. 228, ал. 3 КТ). Разбира се, може да се договори разсрочване на изплащането на обезщетението, но за целта трябва да се постигне взаимно съгласие. Обикновено за разсроченото плащане се подписва спогодба между страните.

По третия въпрос: Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 КТ). Затова, ако не желае да спазва срока на предизвестие, работникът или служителят следва изрично да го заяви пред работодателя, т.е. да посочи, че ще плати обезщетение вместо да отработва предизвестието. В противен случай неявяването му на работа в срока на предизвестие представлява дисциплинарно нарушение, за което може включително да бъде дисциплинарно уволнен.

В конкретния случай, ако страните ще преговарят за сключване на спогодба и за разсрочване на изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 4 КТ, би било разумно да включат в нея и клауза за прихващане между насрещно дължимите обезщетения, т.е. че обезщетението за неспазено предизвестие ще се прихване от дължимото от работодателя обезщетение. 

С уважение:

Още за обезщетения: