Обезщетение за неизползван отпуск за лице, което има общ трудов стаж по-малко от 4 месеца

Всеки работник или служител придобива право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж. Законодателството ни въвежда една особеност по отношение на правото на ползване на отпуска. Според чл. 155, ал. 2 КТ при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж. Редакцията на разпоредбата е нова, като до края на 2020 г. изискването беше за натрупване на 8-месечен първоначален стаж. Тази промяна все още не е съобразена в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, където чл. 22 продължава да говори за 8-месечен първоначален стаж. Като се изключи тази несъгласуваност между уредбата в закона и подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане, в останалата си част чл. 22 НРВПО продължава да е приложим и тъкмо в тази разпоредба се открива отговора на поставения въпрос. Думите „8-месечен“ следва да се разбират като „4-месечен“.

Когато изискуемият стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от стажа е придобита през една календарна година и друга част – през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер.

За ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 4-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.

От буквалното тълкуване на цитираните разпоредби следва, че изискването за придобит 4-месечен трудов стаж е еднократно. Веднъж натрупал първите си 4 месеца стаж, работникът или служителят може да ползва платен годишен отпуск винаги, докато е зает по същото или по друго трудово правоотношение.

Вторият важен извод, който може да се направи, е че изискването за 4 месеца трудов стаж не засяга самото право на отпуск, а е предпоставка за реалното му използване. Ако трудовото правоотношение се прекрати, правото на отпуск, който не е бил използван и не е погасен по давност, се трансформира в право на парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ако в индивидуалния трудов договор на служителката е предвиден платен годишен отпуск в размер от 20 работни дни (колкото е законовият минимум), за 3 месеца тя ще е придобила право на 1/4 от този размер или 5 работни дни, за които следва да ѝ се изплати обезщетение.

С уважение:

Още за обезщетение: