Възможни начини за осигуряване на управител на ЕООД, осигурителен доход за изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност
Отговор, предоставен отВасилена Христова
В практиката са възможни два начина на осигуряване на управителите на търговски дружества: Първият е осигуряването на управителя да стане по Договор за възлагане на управлението и вторият начин е управителя да се осигурява като самоосигуряващо се лице.
Oтношенията между Дружеството и Управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, нормативно регламентирани в Търговсия закон. Договорът се сключва в писмена форма и в него се уреждат правата, задълженията и правомощията на Управителя на Дружеството. Основание за започване на осигуряването на управителя е той да започне да упражнява трудова дейност в дружеството срещу уговорено възнаграждение, което е вписано в договора.
При настъпване на временна неработоспособност дневното парично обезщетение за общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.
В чл.9 ал.1 от ЗБДОО за 2017 г е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемият им доход за 2015 г. като самоосигуряващи се лица:
до 5400 лв. – 460 лв.;
от 5400.01 до 6500 лв. – 500 лв.;
от 6500.01 лв. до 7500 лв. – 550 лв.;
над 7500 лв. – 600 лв
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2016 г., както и за започналите дейност през 2016 г. и 2017 г. е промeнeн от 01.01.2017 г. - 460 лв.
Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и той не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
За периодите на временна неработоспособност за самоосигуряващите се лица: дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.
Oтношенията между Дружеството и Управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, нормативно регламентирани в Търговсия закон. Договорът се сключва в писмена форма и в него се уреждат правата, задълженията и правомощията на Управителя на Дружеството. Основание за започване на осигуряването на управителя е той да започне да упражнява трудова дейност в дружеството срещу уговорено възнаграждение, което е вписано в договора.
В този случай управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но не по-малко от минималния осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната годината – чл.6, ал. 3 от КСО.
При настъпване на временна неработоспособност дневното парично обезщетение за общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.
За управителите на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя (чл.32, ал.2 от НПОПДОО), като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.
Управителят на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност - положен личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение, в същото извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител. В тези случаи лицата попадат в кръга на задължително осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица. Тези лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(чл.6 ал.8 от КСО).
В чл.9 ал.1 от ЗБДОО за 2017 г е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемият им доход за 2015 г. като самоосигуряващи се лица:
до 5400 лв. – 460 лв.;
от 5400.01 до 6500 лв. – 500 лв.;
от 6500.01 лв. до 7500 лв. – 550 лв.;
над 7500 лв. – 600 лв
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2016 г., както и за започналите дейност през 2016 г. и 2017 г. е промeнeн от 01.01.2017 г. - 460 лв.
Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и той не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност - реализира приходи и разходи, сключва договори и т.н., и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ).
За периодите на временна неработоспособност за самоосигуряващите се лица: дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.
Важното тук е зачитането на осигурителния доход, което е обвързано с внасянето както на авансовите, така и на окончателните осигурителни вноски, определени в процедурата по годишно изравняване, въз основа на декларираните от лицето данни в Таблица 1 - приложение към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При невнесени окончателни осигурителни вноски, неправилно определен доход при годишното изравняване или констатирани други несъответствия за периода, служещ като база за изчисляване на обезщетенията, е възможно същите да са определени от минималния осигурителен доход. Именно в тази връзка паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, се преизчисляват служебно до 30 юни на текущата година въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО. Когато паричните обезщетения са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо. Изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от лицата.
Още по темата: Осигуряване на управител на ЕООД, който е сръбски гражданин с осигуряване по трудов договор
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
12Апр2022
Обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение
от доц. д-р Андрей Александров
12 Апр 2022
09Юли2020
Изчисляване и изплащане на обезщетение по чл 222, ал. 3 КТ, обезщетение по тази норма при труд на 2 ТД, наследяване на обезщетението и осигурително и данъчно третиране
от доц. д-р Андрей Александров
09 Юли 2020
08Юли2020
Обезщетения по чл 222, ал. 3 КТ с по-привилегирован режим и кумулиране на обезщетението с други обезщетения
от доц. д-р Андрей Александров
08 Юли 2020
06Юли2020
Предпоставки за възникване на право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и 2 практически проблемa по прилагането на чл. 222, ал. 3 КТ
от доц. д-р Андрей Александров
06 Юли 2020