Обезщетения по чл 222, ал. 3 КТ с по-привилегирован режим и кумулиране на обезщетението с други обезщетения

Още за обезщетения:

Предпоставки за възникване на право на обезщетение по чл 222, ал. 3 КТ и 2 практически проблемa по прилагането на чл. 222, ал. 3 КТ

Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, са уредени в Кодекса на труда в минимални размери. Възможно е правото на обезщетение да възникне и в по-висок размер, ако това е предвидено в друг нормативен акт или е договорено с индивидуален или колективен трудов договор. Възможни са и други отклонения от общия режим.


Те са уредени в Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – напр. по отношение на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено-творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството. От една страна тези дейности се оценяват като особено обществено значими, а от друга – те се финансират от общи бюджетни средства. Това оправдава и предвиденото изключение.


Ако спрямо лицето се прилага Колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, размерът на обезщетението може да е и по-голям. Обезщетението по чл 222, ал. 3 КТ за педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалисти в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, е 10,5 брутни трудови възнаграждения (чл. 31, ал. 1 от новия КТД за системата на предучилищното и училищното образование, подписан на 08.06.2020 г.).


Гратификационното обезщетение може да бъде дължимо кумулативно (едновременно) с други обезщетения, произтичащи от различни основания. Така например всяко прекратяване на трудов договор може да доведе до възникване на право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако има такъв и правото на ползването му не е погасено по давност (чл. 224 КТ). Възможно е също прекратяването на договора да е на основание, при което е предвидено отправянето на предизвестие – напр. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – а работодателят да предпочете то да не се спазва. Тогава за работника или служителя ще възникне и правото на обезщетение за неспазено предизвестие (чл. 220 КТ).

Понякога възниква колебание относно възможността за кумулиране на обезщетенията по чл 222, ал. 2 и ал. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 222, ал. 2 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. Обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и ал. 3 КТ по принцип не се изключват взаимно, защото се дължат на различни основания, които могат да възникнат едновременно: напр. трудовото правоотношение да се прекрати по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, когато лицето вече е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Все пак до такава ситуация ще се стигне сравнително рядко, защото е по-вероятно работодателят да предпочете да прекрати трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като по този начин осуети възникването и на право на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ.

доц. д-р Андрей Александров