Удръжки от трудовото възнаграждение за столово хранене

Трудовото ни законодателство предвижда възможността за обособяване на целеви средства за социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието (гл. XIV КТ, чл. 292 – 300). Възможните форми на задоволяване на социално-битови и културни потребности на персонала са изброени в чл. 294 от КТ, като сред тях е посочено и организираното хранене. То може да е столово хранене в собствен стол на предприятието, кетъринг обслужване, предоставяне на ваучери за храна и т.н. Важно е да се отбележи, че работодателят няма задължение да определя фондове за социално-битово и културно обслужване. Дали ще се предвидят такива средства е въпрос на икономически възможности и целесъобразност. Веднъж обаче отделените за социално-битово и културно обслужване средства се използват по начин, определен от общото събрание на работниците и служителите и не могат да се изземват и използват за други цели (чл. 293 от КТ).

От данните в запитването може да се направи изводът, че предстои промяна на формата, в която е организирано столовото хранене. Действително, данъчното законодателство допуска два алтернативни способа за разпределяне на средствата за социални разходи. Според §1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Все пак обръщаме внимание на специалната компетентност на общото събрание на работниците и служителите съгласно Кодекса на труда за определяне на начина на разходване на средствата, за да се избегнат възможни колебания в данъчното им третиране. Препоръчително е решението за промяната на столовото хранене да се съгласува с общото събрание, а да не бъде вземано еднолично от работодателя.

Що се отнася до удържането на сумата над 3 лв. за храна на ден директно от трудовото възнаграждение на работниците и служителите, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 272, ал. 1 от КТ, която изчерпателно изброява допустимите удръжки от трудовото възнаграждение, които могат да се правят без изричното съгласие на работника или служителя. От тази норма се извежда, че при наличие на изрично съгласие няма пречка работодателят да извършва и други удръжки. Обикновено съгласието се обективира не в допълнително споразумение, а с декларация, подписана от служителя. Разбира се, конкретната форма – анекс към трудовия договор, декларация и т.н. – няма определящо значение, същественото е съгласието за извършването на удръжки по фиш да е ясно формулирано, за да се намали рискът от възможни бъдещи спорове.

Още за трудово възнаграждение:

Нормативна рамка

КТ

ЗКПО