Срок за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ

Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда работодателя дължи обезщетение на работника или служителя при прекратяване на трудовия договор от негова страна при изрично посочени основания за прекратяване, и те са:
- поради закриване на предприятието или на част от него;
- съкращаване в щата;
- намаляване обема на работа;
- спиране на работата за повече от 15 работни дни;
- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

 
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата до възнаграждението получавано по прекратения трудов договор за същия срок – 1 месец.

Работникът или служителят трябва да декларира обстоятелството, че е останал без работа. Често това става с декларация за изплащане на обезщетение.

Оставането без работа следва да бъде доказано от работника или служителя, обикновено чрез представяне на трудова книжка.

Вземането на обезщетение по чл 222 ал 1 от КТ става изискуемо след изтичане на максималният срок за който то се дължи (1 месец или по-дълъг, ако е уговорен такъв). То трябва да бъде предявено от работника или служителя, като срокът за предявяване е 3 години.

В чл. 228 от КТ е създадена нова ал. 3, която гласи: „Обезщетенията по този раздел, дължими по прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичането на този срок работодателят дължи обезщетение заедно със законната лихва."  

Смисълът на чл. 228, ал. 3 от КТ е да задължи работодателят да изплаща своевременно и редовно обезщетенията по глава X, раздел III КТ, при прекратяването на трудовото правоотношение, когато възниква субективното право за тяхното изплащане.

Срокът за изплащане на обезщетенията може да бъде както по-кратък от срока, установен в чл. 228, ал. 3 от КТ, така и по-дълъг от него. Би трябвало във вътрешните правила за работната заплата и в трудовият договор със лицето да бъде указано в какък срок работодателя е длъжен да изплаща трудовите възнаграждения и обезщетенията, който срок да е съобразен с разпоредбите на Кодекса на труда.

С уважение:

Още за обезщетеня:

Нормативна рамка

КТ