Прихващане на обезщетение за неизработено предизвестие с обезщетение по чл. 224 от КТ

Разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението за неспазено предизвестие полученото от работника или служителя БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно БТВ, доколкото друго не е предвидено, съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ. При неспазване на предизвестието с 12 дни, то в случая работодателят трябва да изчисли размера на дължимото от служителката обезщетение и да я информира за дължимата от нея сума.

Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. От въпроса става ясно, че в случая работодателя дължи на служителката обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ.

В Кодекса на труда, чл. 272, е регламентирано, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение, осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни рискове, запори, наложени по съответния ред, удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 (осъществяване на имуществена отговорност).

Новата ал. 3 на чл. 228 от КТ, в сила от 22.12.2017 г., регламентира  че обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. И по този начин Кодекса на труда вече регламентира срока в който да бъдат изплащани дължими от работодателя обезщетения, каквото в случая е обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ.

От казаното до тук следва, че работодателят е длъжен да изплати дължимото на служителя обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, като спази и срока по чл. 228, ал. 3 – до последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Без да има изричното писмено съгласие на служителя, работодателя няма право да прави удръжка и да прихваща обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ – дължимо му от страна на служителя. Или за да получи работодателя дължимото обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника, то служителя трябва да го изплати доброволно. В противен случай работодателя трябва да търси дължимата от служителя сума по съдебен ред.

С уважение:

Още за обезщетение по чл. 224:

Нормативна рамка

КТ