Обезщетения при дисциплинарно уволнение на лице поради самоотлъчка

При т.н. „самоотлъчка“ често работникът не може да бъде намерен, за да му бъдат поискани обяснения за установеното нарушение. Съгласно чл. 193 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Работодателят трябва да положи всички усилия да намери и информира работника за процедурата и да му даде възможност да се защити. Но ако усилията на работодателя са без резултат, приема се, че причината е в работника. И тъй като чл. 193 от КТ допуска дисциплинарно наказание да се наложи и без да се изслуша или приеме писмено обяснение от работника, когато то не е дадено по вина на работника, работодателят е спазил изискванията на закона. Дисциплинарно наказание може да се наложи на работник, поради отсъствието му от работа и не са събрани писмени и устни обяснения от работника, когато той е заминал за чужбина, няма връзка с него и т.н.

Работодателят трябва да има доказателства, че обясненията не са направени по вина на работника. На известния адрес на работника трябва да се изпрати покана за обяснения по пощата с обратна разписка, като доказателството е обратната разписка. Работодателят може да ползва и способа на нотариална покана, за да има доказателства за съдържанието на поканата.

Връчването на заповедта за наложеното наказание, когато това не може да стане лично, трябва да се изпрати по пощата с обратна разписка.

Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
 
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. В случай че са налице предпоставките за неговата дължимост от работодателя, няма значение дали трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните или е налице дисциплинарно уволнение.

Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 42, ал. 4 от НРВПО).

Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177  от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Обезщетението по чл. 224 от КТ не подлежи на прихващане с други видове обезщетения по раздел трети на глава десета, включително и с такива по повод прекратяване на трудовото правоотношение. Недопустимо е едностранно прихващане от работодателя между задължението за плащане по реда на чл. 224 от КТ и насрещно задължение на работника или служителя за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от кодекса поради дисциплинарно уволнение.