Сключване на втори или допълнителен трудов договор. Осигуряване на лицата по допълнителен трудов договор.
Отговор, предоставен отВасилена Христова
Допълнителният трудов договор може да бъде сключен с един и същ работодател или с напълно различен. Той се сключва за допълнителният труд, който се полага извън установеното за работника или служителя, работно време по основното трудово правоотношение.
Трудов договор с работодателя по основното трудово правоотношение се сключва за извършване на работа, която не е в кръга на трудови задължения на работника или служителя, извън установеното за него работно време, по реда на чл. 110 от КТ.
Работникът или служителят може да сключи трудов договор и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение, по реда на чл. 111 от КТ. По този трудов договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от (втория) работодател и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място и работно време.
Работодателите трябва да водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". При поискване работодателите са задължени да предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично, съгласно чл. 113, ал.7 и ал.8 от КТ.
Работниците или служителите, работещи по трудов договор, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, се осигуряват по реда на чл. 4 ал. 1 т. 1 от КСО. Осигурителните вноски при първия и при втория работодател са за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Работодателите наели на работа лица по втори трудов договор, по условията на първа и втора категория труд, внасят осигурителни вноски и за професионален пенсионен фонд.
Здравноосигурителните вноски се внасят по реда, определен в чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, и се разпределят между осигурителя и осигуреното лице.
При втория работодател лицето декларира сумата, върху която са му внесени осигурителни вноски за работата по основния трудов договор. Ако по основното трудово правоотношение, лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, при втория работодател осигурителни вноски не се дължат. Когато възнаграждението по основното правоотношение, е по-малко от максималния осигурителен доход, по второто правоотношение се внасят осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение или минималния осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя, но върху не повече от разликата между максималния осигурителен доход и осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски при първия работодател.
Трудов договор с работодателя по основното трудово правоотношение се сключва за извършване на работа, която не е в кръга на трудови задължения на работника или служителя, извън установеното за него работно време, по реда на чл. 110 от КТ.
Работникът или служителят може да сключи трудов договор и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение, по реда на чл. 111 от КТ. По този трудов договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от (втория) работодател и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място и работно време.
Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично, за лица ненавършилите 18-годишна възраст, и от 48 часа седмично - за другите работници и служители. Пълнолетните работници и служители могат да работят и повече от 48 ч. при дадено от тях изричното и при задължително спазване на минималните размери на междудневната и на седмичната почивки, регламентирани в чл. 152 и 153 от КТ. Писменото съгласие от работника се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. Продължителността на работното време в такъв режим се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че писменото съгласие на работника или служителя за работа повече от 48 часа седмично трябва да се дава на работодателя на всеки 4 месеца.
Следва да имате предвид, че в чл. 112, т. 1 КТ, за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. Тази забрана се отнася и за двата вида трудови договори, по чл.110 и чл. 111 от КТ.
Работодателите трябва да водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". При поискване работодателите са задължени да предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично, съгласно чл. 113, ал.7 и ал.8 от КТ.
Тези два вида трудови договори трябва да отговарят на изискванията на чл. 66 от КТ, а именно: трябва да съдържат данни за страните - работодател и работник или служител, и в тях да бъде определено: мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.
Работниците или служителите, работещи по трудов договор, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, се осигуряват по реда на чл. 4 ал. 1 т. 1 от КСО. Осигурителните вноски при първия и при втория работодател са за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителните вноски по допълнителният (втори) трудов договор се изчисляват върху получените възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените (чл. 6 от КСО), но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителният доход по основната икономическа дейност на осигурителя за съответна професия, която заема лицето по трудовия договор, изчислен пропорционално на отработените часове. Вноските за фонд „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Безработица“ са за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. Вноските за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ са изцяло за сметка на осигурителя(работодателя).
Работодателите наели на работа лица по втори трудов договор, по условията на първа и втора категория труд, внасят осигурителни вноски и за професионален пенсионен фонд.
Здравноосигурителните вноски се внасят по реда, определен в чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, и се разпределят между осигурителя и осигуреното лице.
Месечният осигурителен доход по двете правоотношения, не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната годината, приет със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
При втория работодател лицето декларира сумата, върху която са му внесени осигурителни вноски за работата по основния трудов договор. Ако по основното трудово правоотношение, лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, при втория работодател осигурителни вноски не се дължат. Когато възнаграждението по основното правоотношение, е по-малко от максималния осигурителен доход, по второто правоотношение се внасят осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение или минималния осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя, но върху не повече от разликата между максималния осигурителен доход и осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски при първия работодател.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
13Май2022
Обжалване на наложени дисциплинарни наказания забележка и предупреждение за уволнение след прекратяване на трудовия договор
от доц. д-р Андрей Александров
13 Май 2022
26Апр2022
За Проекта на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда
от доц. д-р Андрей Александров
26 Апр 2022
28Март2022
За развитието на трудовото законодателство след обявяването на извънредното положение в България на 13 март 2020 г.
от доц. д-р Андрей Александров
28 Март 2022
01Март2022
Срокове, установени в трудовото законодателство – правно значение и броене на сроковете
от доц. д-р Андрей Александров
01 Март 2022