Сключване на трудов договор за външно съвместителство - по кой член и с какво работно време

Външното съвместителство е винаги работа по трудов договор, извън работата по друга или т.н. основно трудово правоотношение. Основно трудово правоотношение е това трудово правоотношение, което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд, т.е. възникнало първо по време. По това трудово правоотношение обикновено лицето работи при пълно работно време.

Външното съвместителство означава работа на един и същи работник или служител по две или повече трудови правоотношения – по основно и допълнотелно/и. Тези правоотношения съществуват заедно и едновременно. Те се съвместяват и от тук и наименованието „работа по съвместителство”. Външното съвместителство е работа при друг работодател. Този договор е външен спрямо основния на лицето. Работата е „вън” от работата по основното трудово правоотношение. Трудовият договор в този случай се явява договор за допълнителен труд.

Вие можете да сключите трудов договор по чл. 111 от КТ, а именно - работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Работата, която се извършва по договора за допълнителен труд, се изпълнява извън установеното за лицето работно време по основно трудово правоотношение. При определяне на работното време по договора за допълнителен труд е важно да не се допуска съвпадение с работното време по основният договор на лицето. Също така при определянето на продължителността и разпределението на работното време по договора за допълнителен труд трябва да се спазват изискванията и на чл. 113 от КТ.

Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18-годишна възраст, могат да работят и повече от 48 часа. При всички случаи общата продължителност на работното време по основния и допълнителния договор не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, определени в чл. 152 и 153 от КТ.

Нормативна рамка: