Съществени елементи на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ

Правни проблеми на подбора при уволнение

По силата на договора за управление изпълнителят става представител на предприятието-работодател, и упражнява  от негово име работодателската власт, в това число чрез сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите. Това е гражданскоправен по своята природа договор, договор за поръчка (вж. напр. чл. 141, ал. 7 ТЗ относно управлението и представителството на ООД). В него се предвижда определен резултат – постигането на задачи, установени в бизнес план.

Разглежданото основание за уволнение исторически се свързва с договорите за управление на държавни и общински предприятия, които са преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество по чл. 62 ТЗ като способ за приватизация на държавната собственост. Правната уредба на тези въпроси се съдържа в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Значението на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ обаче не се изчерпва само с приватизационните процеси. Договор за управление по смисъла на Търговския закон може да се сключи навсякъде, където се извършва стопанска дейност, независимо дали тя се осъществява с частни средства или с държавно или общинско участие.

Удачна формулировка относно приложното поле на разглеждания режим може да се открие напр. в Решение № 101 от 08.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 728/2011 г., IV г. о.: „Договорът за възлагане на управление на търговско дружество, или т. нар. мениджърски контракт, е предвиден в Търговския закон. Подробна специална уредба на този договор се съдържа в разпоредбите на  чл. 24-32 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества (ПРУПДТДДУК). Те уреждат възлагането на управлението на едноличните търговски дружества с държавно участие на капитала. По естеството си договорът за възлагане на управление на търговско дружество е договор, по силата на който довереникът – мениджър се задължава да извърши от името и за сметка на доверителя възложените му действия по управлението и представителството на дружеството срещу възнаграждение. Характерно за този договор е, че възложените с него действия са свързани с определена от доверителя бизнес-програма, която съдържа конкретни икономически показатели, чието изпълнение органите на управление следва да осигурят като: рентабилност, производителност, обем на продажбите, печалба, намаляване на загубите, разработване на нови пазари и др. По отношение на тези договори намират приложение разпоредбите на договора на поръчка.“


В такъв случай не може да се приеме, че е сключен договор по чл. 141, ал. 7 или чл. 244, ал. 7 ТЗ, следователно не е налице елемент от фактическия състав на  чл. 328, ал. 2 КТ и извършеното на това основание уволнение е незаконно (така: Решение № 32 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4502/2013 г., III г. о.). Извършено уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразно, ако договорът за управление или други надлежно утвърдени документи не поставят на изпълнителя бизнес-план/задача (Решение № 237 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 919/2016 г., III г. о.). Бизнес програмата може да бъде поставена както с управленския договор, така и в други документи, стига да е налице връзка между тях, като наличието ѝ може да се доказвана с всички допустими доказателствени средства (Решение № 92 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2016 г., IV г. о.). Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то позоваването на бизнес план на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, следва да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия управител (Решение № 230 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 346/2015 г., IV г. о.). В този смисъл е и Решение № 261 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 593/2017 г., IV г. о.: „няма пречка да се ползва бизнес план на предходния управител, както и да бъдат поставени същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на досегашния управител, които да се изпълняват в бъдеще.“ Изобщо, както правилно се отбелязва в Решение № 68 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2017 г., III г.o., „съдебната преценка на бизнес програмата е свързана само с наличието на основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ и трябва да е ограничена по обхват, тъй като е за законност, а не за целесъобразност. … Работодателят не е длъжен да убеждава съда, че за подобряване на икономическите резултати е необходима замяната на този член от ръководството. Такава преценка на съда също излиза извън неговите правомощия, тъй като касае целесъобразността на действията на новия управител, а не законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение. Компетентен да прецени кои ръководители да уволни е единствено новият управител, а не съдът.“

В Решение № 15 от 02.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о. се посочва, че няма пречка с отделен закон да се предвиди специална уредба на договори за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. В случая касационният контрол е допуснат по въпроса за статута на държавните предприятия и териториалните им поделения по чл. 173 от Закона за горите и дали сключваният с директора на поделението договор, представлява договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.


Според Решение № 1864 от 02.01.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2001 г., III г. о. кметът на общината има качество „работодател“ по отношение на общинските служители, но неговите правомощия произтичат от избор, а не от договор за възлагане на управление. Поради това той не може да извърши уволнения на служители от общината на основание чл. 328, ал. 2 КТ.


Търговският пълномощник няма право да прекрати трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, защото с него се сключва договор за търговско пълномощие, а не договор за управление (Решение № 1963 от 24.11.2000 г. на ВКС по гр. д. № 659/2000 г., III г. о.). По аналогични съображения ВКС отрича такова право и на прокуриста (Решение № 648 от 17.11.2010 г. гр. д. № 1484/2009 г., III г. о.). Синдикът също не може да бъде приравнен на управител по смисъла на  чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като той се назначава от съда в хипотезата на обявена несъстоятелност на предприятието, правомощията му са предвидени в закона и той се отчита пред съда, а не пред органа на дружеството, който избира управителя. Ето защо и синдикът няма право да прекрати трудов договор на посоченото основание (Решение № 453 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 390/2011 г., III г. о.). За лицето, което замества управителя поради отсъствието му, не е възниквало задължение да постига на свой риск определен стопански резултат. Поради това и липсва основание да му се предостави обоснованото с това задължение строго лично право да използва предвидената в  чл. 328, ал. 2 КТ възможност. Заместникът не разполага с правото на управителя на уволнение по реда на  чл. 328, ал. 2 КТ и извършеното от него уволнение на това основание е незаконосъобразно (Решение № 152 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2016 г., III г. о.).


Дори договорът за управление да е сключен със същото физическо лице, той му дава право на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, защото бизнес задачите могат да са различни, съответно да налагат сформирането на нов ръководен екип (в този смисъл напр. становище на МТСП № 94-М-232 от 07.06.2001 г. относно правата на управителя на предприятието във връзка с прилагането на чл. 328, ал. 2 от КТ). Същият извод се поддържа и в отговор на МТСП от 9.11.2012 г., публикуван на Интернет-страницата на министерството: „изпълнителният директор, макар че е едно и също лице, има право да се възползва от правата по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, тъй като изискването на разпоредбата е „поради сключването на договор за управление на предприятието“, без да се поставят условия, свързани с личността на лицето, сключило съответния договор.“

Практиката на ВКС по този въпрос претърпя интересно развитие. В Решение № 1702 от 30.06.2003 г. по гр. д. № 2052/2001 г., III г. о. се посочва, че е в тежест на работодателя да установи, че възложената на управителя през новия мандат стопанска програма и цел е различна от предходната, което обуславя и правомерността на предприета от него промяна в сформирания при предходния му управленски мандат ръководен екип, който се явява заварен, по смисъла на посочената законова разпоредба. В противен случай, уволнението по този ред се явява самоцелно. Решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о. приема, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, съдържанието на бизнес-програмата е ирелевантно. Разбирането, наложило се в по-новата практика, е по-правилно. Както беше посочено и по-горе, съдът не може да контролира работодателската преценка по целесъобразност, затова  дори бизнес-планът да е идентичен на този при предходния мандат, уволнения по чл. 328, ал. 2 КТ пак ще са възможни.


Разсъждения по тази тема предлага решение от 11.10.2013 г. по гр. д. 43238/2012 на СРС: „… ответното дружество е с двустепенна система на управление, което се управлява от Общо събрание на акционерите и Управителен съвет, а текущото управление се осъществява от изпълнителните директори. Управителният съвет е колективен орган, който именно като колективен орган и при спазване на изискванията за кворум и мнозинство взема решение за управлението на банката по въпросите извън компетентността на общото събрание, поради което промяна поне на един и на всеки един от членовете им представлява нов състав на Управителния съвет, което представлява ново управление на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Предвид това, съдът намира, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ касае нов договор за управление, страна по който е дори само едно лице от състава на колективния орган на управление съгласно организационната структура на предприятието.“

Предложеният извод не може да се приеме безрезервно. Действително, формално-юридически смяната на всеки от членовете на колективния орган за управление или включването на нов член прави органа с нов състав, но такава логика разкрива пътя към злоупотреба с право. Ако работодателят иска да се освободи от даден ръководен служител и няма правно основание за това, всяка персонална промяна в управителния съвет може да бъде използвана, за да се пристъпи към уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Не това е логиката и целта на законовата норма. Удачно е на съдебна проверка да подлежи и обстоятелство дали конкретната промяна има отношение към бизнес-програмата, респ. дали промяната на най-високото мениджърско ниво следва да влияе на управлението на персонала.

Изложената идея не противоречи на казаното по-горе относно суверенността на преценката при упражняването на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ и недопустимостта на съдебния контрол над нея. Съдът ще изследва не конкретните причини за уволненията, а наличието на връзка между сключения договор за управление и освобождаването на определени служители. Например, изборът на нов член на управителния съвет на дружеството може да не влияе пряко на провежданата финансова политика, но конкретният повод да се използва, за да бъде освободен главният счетоводител. Очевидно е, че правовият ред не може и не следва да толерира подобен резултат, поради което е разумно да се признае компетентността на съда да обяви такова уволнение за незаконно. Както беше посочено, разглежданото основание за уволнение има изключителен характер и трябва да се използва разумно и добросъвестно, както всички останали трудови права и задължения (чл. 8, ал. 1 КТ). Вярно е, че то представлява относително лек, благоприятен за работодателя способ за прекратяване на трудовия договор, заради ограничения съдебен контрол, на който подлежи, но тази идея не бива да се довежда до крайност, поставяща под съмнение принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, възприет от българското трудово право.
 

доц. д-р Андрей Александров