Разлика в Удостоверение А1 за международен транспорт в 1 и в няколко държави от ЕС

При определяне на приложимото осигурително законодателство спрямо международните шофьори, които извършват курсове в различни държави от ЕС, приложение намират разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, свързани с осъществяването на дейност в две или повече държави-членки на ЕС.
 
В тези случаи самите международни шофьори, а не техния работодател, са длъжни да информират компетентната институция в държавата по пребиваване. Под пребиваване се има предвид държавата, в която е центърът на жизнения интерес на лицето. Това включва продължителността, през която е живяло лицето на територията на дадени държави-членки на ЕС, къде поддържа постоянно жилище, къде се намира семейството му, къде подлежи на данъчно облагане и т.н.
 
Ако международният шофьор пребивава в друга държава-членка, той уведомява нейната компетентна институция.
 
В случай, че центърът на жизнен интерес на международния шофьор е в България, лицето информира компетентната териториална дирекция на НАП, като подава формуляр по образец Окд-237.
 
Институцията на държавата-членка по пребиваване (в България е НАП), определя временно приложимото осигурително законодателство спрямо международния шофьор. Тя уведомява институциите на другите държави-членки или директно осъществява контакт с тях, за да се намери взаимно съгласие по конкретния казус. Временно определеното приложимо осигурително законодателство може да е различно от това на държавата по пребиваване на международния шофьор. Временното определяне на приложимото осигурително законодателство става окончателно, ако в срок от два месеца след информирането никоя от тях не възрази. И освен това, ако осигурителното законодателство вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.
 
Издаване на формуляр А1 в България става по искане на работодателя и/или международния шофьор с подаване на образец Окд-237.
 
Международният шофьор остава осигурен по българското законодателство, ако извършва значителна част от дейността си в държавата по пребиваване, ако това е България. Това е около или над 25 % от работното време и/или възнаграждението на лицето. В противен случай международният шофьор се осигурява в държавата, където е регистриран неговия работодател, т.е. където е седалището на транспортното предприятие и където се взимат основните управленски решения във връзка с дейността на дружеството.
 
Възможно е международният шофьор, който осъществява транспорт или превоз в различни държави-членки, да има задължение да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за Удостоверения А1 в компетентната институция на друга държава-членка, тъй като приложимо осигурително законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване на лицето. Но формуляр А1 се издава само от институцията на държавата-членка, чието осигурително законодателство се прилага спрямо международния шофьор.

С уважение: