Командироване на международни шофьори на товарен автомобил
Отговор, предоставен отКрасимира Гергева Екперт
Въпрос:
Бихме искали да зададем следните въпроси, свързани с командироването на служители, назначени на длъжност „Международен шофьор на товарен автомобил“. Българско търговско дружество с основен предмет на дейност „Търговия с тежкотоварни автомобили“ доставя от чужбина (ЕС и трети страни) стока, предназначена за последваща продажба, а именно товарни автомобили до територията на България и по-конкретно до седалището на фирмата. Доставката се извършва от назначените международни шофьори в дружеството на собствен ход. Същото дружество има сключен Договор за предоставяне на услуги с немско дружество. И двете дружества са със един и същ предмет на основна дейност. На базата на този договор, българското дружество обслужва доставките на товарни автомобили от мястото, където са купени до седалището на немското дружество. Връзката между двете фирми е следната: собственикът на българското дружество е собственик и на друго българско дружество, което от своя страна притежава 100% от дяловете на немското дружество. И двете дружества нямат и не се нуждаят от лиценз за превоз на стоки и не извършват международен транспорт. Товарните автомобили, които се доставят от мястото на покупка (ЕС или трета страна) до съответния склад на дружеството, се предвижват на собствен ход и не са натоварени с други стоки. Доставките и на двете дружества се извършват от едни и същи шофьори, спрямо график, който се изготвя и прилага от служител на българското дружество. На практика българската фирма командирова шофьори в рамките на ЕС и Швейцария за период около 3 седмици, да изпълнят поетите ангажименти по договора за услуги. След този период те се прибират в България, управлявайки товарен автомобил, който е купен от българското дружество, и го доставят до мястото на изпълнение на основната дейност на българското дружество. Имат престой в България около седмица и след това заминават отново. Шофьорите извършват доставки на камиони (с цел последваща продажба) както за българското дружество (където са назначени), така и за немското дружество, на което се оказва такава услуга. Камионите се взимат от Гемания или Швейцария и се доставят в базата на немското дружество в Германия или в базата на българското дружество в България.
1. Двете дружества (българското, където са назначени лицата, и немското, на което се оказва услугата) „група предприятия“ ли са по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност?
2. Имаме ли право да командироваме шофьорите и по кой член от Наредбата (121 или 121а)? Можем ли да имаме комбинирана командировка?
3. Ако отговорът е в посока, че е необходимо удостоверение А1, какво се случва, когато минат 24 месеца и изтече срока на валидност на издадения А1? Можем ли да поискаме отново да му бъде издадено удостоверение А1 за нови 24 месеца на името на същия шофьор?
4. Има ли особености в съдържанието на трудовия договор за международните шофьори в конкретния казус? Има ли нужда от специални анекси? Какви са особеностите при заповедта за командировка в случая?
5. Има ли особености в декларациите образец 1 при командироване на основание 121а от КТ? Следва ли началото и края на командировката да се декларира с уведомление към НАП? Връщането за една седмица за доставяне камион до България, прекъсва ли командироването (ако има такова) по чл. 121а?
Бихме искали да зададем следните въпроси, свързани с командироването на служители, назначени на длъжност „Международен шофьор на товарен автомобил“. Българско търговско дружество с основен предмет на дейност „Търговия с тежкотоварни автомобили“ доставя от чужбина (ЕС и трети страни) стока, предназначена за последваща продажба, а именно товарни автомобили до територията на България и по-конкретно до седалището на фирмата. Доставката се извършва от назначените международни шофьори в дружеството на собствен ход. Същото дружество има сключен Договор за предоставяне на услуги с немско дружество. И двете дружества са със един и същ предмет на основна дейност. На базата на този договор, българското дружество обслужва доставките на товарни автомобили от мястото, където са купени до седалището на немското дружество. Връзката между двете фирми е следната: собственикът на българското дружество е собственик и на друго българско дружество, което от своя страна притежава 100% от дяловете на немското дружество. И двете дружества нямат и не се нуждаят от лиценз за превоз на стоки и не извършват международен транспорт. Товарните автомобили, които се доставят от мястото на покупка (ЕС или трета страна) до съответния склад на дружеството, се предвижват на собствен ход и не са натоварени с други стоки. Доставките и на двете дружества се извършват от едни и същи шофьори, спрямо график, който се изготвя и прилага от служител на българското дружество. На практика българската фирма командирова шофьори в рамките на ЕС и Швейцария за период около 3 седмици, да изпълнят поетите ангажименти по договора за услуги. След този период те се прибират в България, управлявайки товарен автомобил, който е купен от българското дружество, и го доставят до мястото на изпълнение на основната дейност на българското дружество. Имат престой в България около седмица и след това заминават отново. Шофьорите извършват доставки на камиони (с цел последваща продажба) както за българското дружество (където са назначени), така и за немското дружество, на което се оказва такава услуга. Камионите се взимат от Гемания или Швейцария и се доставят в базата на немското дружество в Германия или в базата на българското дружество в България.
1. Двете дружества (българското, където са назначени лицата, и немското, на което се оказва услугата) „група предприятия“ ли са по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност?
2. Имаме ли право да командироваме шофьорите и по кой член от Наредбата (121 или 121а)? Можем ли да имаме комбинирана командировка?
3. Ако отговорът е в посока, че е необходимо удостоверение А1, какво се случва, когато минат 24 месеца и изтече срока на валидност на издадения А1? Можем ли да поискаме отново да му бъде издадено удостоверение А1 за нови 24 месеца на името на същия шофьор?
4. Има ли особености в съдържанието на трудовия договор за международните шофьори в конкретния казус? Има ли нужда от специални анекси? Какви са особеностите при заповедта за командировка в случая?
5. Има ли особености в декларациите образец 1 при командироване на основание 121а от КТ? Следва ли началото и края на командировката да се декларира с уведомление към НАП? Връщането за една седмица за доставяне камион до България, прекъсва ли командироването (ако има такова) по чл. 121а?
Отговор:
Съгласно § 1, т. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност „Група предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
В така описаният от Вас казус дружествата спокойно могат да се разглеждат като „група предприятия“.
Предвид това какъв е предметът на договора между двете дружества, международните шофьори следва да командировате на основание чл. 121, ал. 1 от КТ със заповед за командировка. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина гласи, че заповедта за командировка следва да съдържа начална дата и продължителност на командировката в календарни дни. Предвид това, че даденият международен шофьор се командирова за извършването на определеният курс, в заповедта за командировка следва да запишете началната дата на командировката и точният курс, за който е командирован, ако имате точна крайна дата я посочвате, а ако не без да посочвате крайна дата. В заповедта вписвате чл. 31, ал. 1 от Наредбата, като имате два възможни варианта по отношение на вписване на сумата – или тя да се вписва във всяка заповед за командировка или да бъде изготвена една обща заповед, с която работодателя да разпореди на всички международни шофьори да се заплащат дневни командировъчни в размер на сумата, която работодателят е определил на ден, като тя не трябва да бъде по-малка от сумата посочена.
По отношение на комбинирането – лицата се командироват или по чл. 121, ал. 1 от КТ или по чл. 121а от КТ, комбинирането не е възможно. Това, което е възможно да се направи при командироване по чл. 121а от КТ, като допълнителни финансови условия да се договори допълнително да се заплащат дневни командировъчни на лицата.
По отношение на удостоверението за приложимо законодателство А1 в разяснение № 20-15-103 на НАП е уточнено, че продължителността на командировката може да бъде до 24 месеца. Може да бъде поискано от НАП да издадат ново удостоверение за приложимо законодателство А1, но е необходимо да са изминали поне 2 месеца от предходното командироване на лицето в ЕС.
В конкретният казус няма особености при сключването на трудовия договор с шофьорите, спазвате изискванията на Кодекса на труда, съобразявате категорията труд и осигуряването. Издавате заповед за командировка съобразно информацията малко по-горер. Няма нужда от специални анекси, те се подписват при командироване по чл. 121а от КТ.
По отношение на декларация обр. 1, когато имате командироване по чл. 121а от КТ, те се подават с вид осигурен „99“ – за лицата по командировани и изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ и по смисъла на чл. 12, параграф 1 Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. При всяко започване и приключване на командировка по чл. 121а от КТ се подписват допълнителни споразумения и се подава уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за започването и за прекъсването на командировката. При командироване по чл. 121а от КТ всяко връщане в България се води прекъсване на командировката, за което е необходимо да бъдат оформени необходимите документи.
В така описаният от Вас казус дружествата спокойно могат да се разглеждат като „група предприятия“.
Предвид това какъв е предметът на договора между двете дружества, международните шофьори следва да командировате на основание чл. 121, ал. 1 от КТ със заповед за командировка. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина гласи, че заповедта за командировка следва да съдържа начална дата и продължителност на командировката в календарни дни. Предвид това, че даденият международен шофьор се командирова за извършването на определеният курс, в заповедта за командировка следва да запишете началната дата на командировката и точният курс, за който е командирован, ако имате точна крайна дата я посочвате, а ако не без да посочвате крайна дата. В заповедта вписвате чл. 31, ал. 1 от Наредбата, като имате два възможни варианта по отношение на вписване на сумата – или тя да се вписва във всяка заповед за командировка или да бъде изготвена една обща заповед, с която работодателя да разпореди на всички международни шофьори да се заплащат дневни командировъчни в размер на сумата, която работодателят е определил на ден, като тя не трябва да бъде по-малка от сумата посочена.
По отношение на комбинирането – лицата се командироват или по чл. 121, ал. 1 от КТ или по чл. 121а от КТ, комбинирането не е възможно. Това, което е възможно да се направи при командироване по чл. 121а от КТ, като допълнителни финансови условия да се договори допълнително да се заплащат дневни командировъчни на лицата.
По отношение на удостоверението за приложимо законодателство А1 в разяснение № 20-15-103 на НАП е уточнено, че продължителността на командировката може да бъде до 24 месеца. Може да бъде поискано от НАП да издадат ново удостоверение за приложимо законодателство А1, но е необходимо да са изминали поне 2 месеца от предходното командироване на лицето в ЕС.
В конкретният казус няма особености при сключването на трудовия договор с шофьорите, спазвате изискванията на Кодекса на труда, съобразявате категорията труд и осигуряването. Издавате заповед за командировка съобразно информацията малко по-горер. Няма нужда от специални анекси, те се подписват при командироване по чл. 121а от КТ.
По отношение на декларация обр. 1, когато имате командироване по чл. 121а от КТ, те се подават с вид осигурен „99“ – за лицата по командировани и изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ и по смисъла на чл. 12, параграф 1 Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. При всяко започване и приключване на командировка по чл. 121а от КТ се подписват допълнителни споразумения и се подава уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за започването и за прекъсването на командировката. При командироване по чл. 121а от КТ всяко връщане в България се води прекъсване на командировката, за което е необходимо да бъдат оформени необходимите документи.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
19Ян2023
Командироване на служители за контролиране на обекти на фирма в цялата страна
от проф. д-р Любка Ценова
на 19 Ян 2023
11Ян2023
Командироване на шофьор за международни курсове, изпълнявани в чужбина
от Красимира Гергева
на 11 Ян 2023
26Окт2022
Командироване на служител по чл. 121а от КТ - осигуряване и възнаграждение
от Красимира Гергева
на 26 Окт 2022