Място на работа при длъжности с непрекъснати пътувания

Още за място на работа:

Място на работа във връзка с временната, надомната и работата от разстояние

Място на работа - код за населено място на извършване на труда и забрана за едностранна промяна на мястото на работа

Разлика между място на работа и работно място и практически трудности пред формулиране на мястото на работа в трудовия договор

Граждански договор със собственик на ЕООД за работа като международен шофьор

Един практически проблем, който възниква често, засяга някои длъжности, предполагащи непрекъснати пътувания.

Наредбата за командировките в страната (НКС) въвежда изключениe за част от тези длъжности, при които се приема, че пътуването не се счита за командировка: работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др. (чл. 6, ал. 1, т. 1 НКС). Логично е, че режимът на командироването няма да се прилага за всеки работен ден на машиниста: това не е целесъобразно, а и би било много трудно осъществимо. В литературата понякога се посочва, че в тези случаи няма изменение на мястото на работа, защото то е превозното средство, което съответният работник или служител управлява. Всъщност може да се обоснове и друга теза: че превозното средство е работното място, а мястото на работа е например съответното депо, но в крайна сметка този въпрос има предимно теоретично значение. Същественото е, че въз основа на цитираното изрично правило при изпълнение на служебните си задължения тези работници и служители не се считат за командировани.

В персоналния обхват на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 НКС трябва да попаднат някои служители по трудово правоотношение, които работят като пласьори и др. под. При действащата в момента уредба е под въпрос доколко например регионалният представител на един търговец, чиито ежедневни задължения включват посещението на обекти в различни населени места, може да не бъде командирован. В административната практика се срещат опити за доста разширително тълкуване на закона в подобни случаи: напр. в писмо с Изх. № 94ЛЛ-52/13.04.2007 г. на МТСП относно командироването на работници и служители е посочено, че след като характерът на работата на конкретен работник или служител налага той да изпълнява служебните си задължения извън седалището на предприятието, няма нормативно основание той да се счита за командирован и да му се заплащат командировъчни пари. Този извод е твърде общ и поради това – меко казано, съмнителен.

В практиката описаният проблем понякога се преодолява чрез „гъвкави” формулировки: в трудовия договор да се посочат повече населени места, които да се считат за „място на работа” на служителя. Работодателите обаче следва да са наясно с рисковете, които поемат при избора на такъв подход: не е изключено служителят или да откаже да изпълнява задълженията си в друго населено място, или да претендира изплащането на командировъчни пари, въпреки наличието на уговорка в трудовия договор в обратния смисъл. Възможно е да възникне трудов спор и по повод на евентуално дисциплинарно производство: ако работодателят се опита да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя заради отказа му да полага труд на пространствено отдалечени един от друг обекти. Служителят може да претендира и изплащането на обезщетение по чл. 219, ал. 2 КТ (обезщетение при отказ на работника или служителя да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите от КТ случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятстван да изпълнява работата си по досегашните условия).

доц. д-р Андрей Александров